Определение № 503 от 16.01.2024 г. на ВАС по адм. д. № 94/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на А. Балканджиева, против определение №10067 от 17.11.2023г., постановено по адм. дело №7722/2023 г. по описа на Административен съд София град, с което жалбата ѝ, срещу Заповед №РД-09-50-513/04.12.2000г. на главния архитект на Столична община /СО/, е оставена без разглеждане и производството по делото е прекратено. Жалбоподателят, с подробни доводи, твърди, че определението в обжалваната му част е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Моли за отмяната му. Ответникът – главнен архитект на СО не взима становище по частната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл.230 от АПК, от страна с правен интерес от обжалването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: Първоинстанционното производство е образувано по жалба на А. Балканджиева срещу Заповед №РД-09-50-513/04.12.2000г. на главния архитект на СО за одобряване на частично изменение на застроителен и регулационен план /ЧИЗРП/ за местност [местност], кв.322а, гр.София, чрез обособяване от парцел I „за ОЖС и озеленяване“ на нов парцел III – 287а и се предвижда изграждане на триетажна жилищна сграда в него. Претендира се незаконосъобразност и нищожност на процесната заповед. За да остави без разглеждане жалбата, съдът приема, че в частта, в която се претендира незаконосъобразност на обжалваната заповед тя е просрочена, а в частта, в която се твърди нищожност е депозирана от лице без правен интерес по смисъла на чл.131, ал.2, т.1 от ЗУТ. Този извод направил, след като дал указания на жалбоподателя да представи доказателства че е заинтересовано лице по чл.131, ал.2, т.1 от ЗУТ – собственик или носител на вещни права в парцел I, кв. 322а „за ОЖС и озеленяване“, местност [местност], гр.София, както и, че жалбата е депозирана в срок. Обжалваното определение е неправилно. От доказателствата по делото – Нот. акт /лист 43 от делото на АССГ/ е видно, че към датата на издаване на заповед №РД-09-50-513/04.12.2000г. на главния архитект на СО, А. Балканджиева не е била собственик на самостоятелен жилищен имот в блок №[номер], построен чрез отстъпване право на строеж в парцел I, кв. 322а „за ОЖС и озеленяване“, местност [местност], тъй като придобива собствеността по отношение на [адрес], въз основа на договор за покупко-продажба, сключен на 18.05.2016 г., т.е. след издаване на обжалваната от нея заповед. Видно от този договор, освен придобиване на описаното в него жилище, тя придобива и съответните идеални части от общите части на жилищната сграда и от правото на строеж на същата, построена в парцел I, кв. 322а „за ОЖС и озеленяване“, местност [местност], гр. София, който е предмет на процесната заповед за ЧИЗРП. Фактът, че жалбоподателят придобива правото на собственост след издаването на оспорената заповед не го изключва автоматично от кръга на заинтересованите лица по чл. 131 от ЗУТ. Релевантно за случая е да се установи дали процесуалното право на жалба е преклудирано за праводателя на настоящия жалбоподател. В разрез с доказателствата по делото, съдът е приел, че жалбата на А. Балканджиева е просрочена. В приложената от административния орган преписка се съдържат доказателства за връчване на процесната заповед само на представляващите етажната собственост на входове [входове] на бл.[номер] /лист 30 от делото на АССГ/. Липсват доказателства, че заповедта е надлежно връчена на собствениците на самостоятелни обекти /апартаменти/ или на техен представител от етажната собственост на вх.[вход] на бл.[номер], сред които е бил и собственика на ап.№[номер], закупен от жалбоподателя Балканджиева. Вярно е, че в приложения нот. акт за собственост върху ап.[номер] във вход [вход] на бл. №[номер] липсва изрично отбелязване, че този жилищен блок е построен именно в парцел I, кв. 322а „за ОЖС и озеленяване“, местност [местност], гр. София, но от други доказателства по делото, в тяхната съвкупност, този факт се извлича – Писмо до УАГ СО, Протокол СО, Съобщение от Отдел „АГ“ р-н Красно село СО, Жалба, Обявление от Отдел „АГ“ р-н Красно село СО, Жалба, Скица /листи 23, 25, 30, 31, 32, 33, 35/. С оглед горното, настоящият касационен състав счита, че процесната заповед не е била надлежно връчена на праводателя /собственик на ап.[номер] във вход [вход] на бл. №[номер], [жк], гр.София към датата на издаване на заповедта/ на настоящия жалбоподател /настоящ собственик на ап.[номер] във вход [вход] на бл. №[номер], [жк], гр.София/, съответно за последния не е преклудирано правото му да я оспори по съдебен ред. А. Балканджиева, като собственик на този самостоятелен обект в жилищната сграда, индивидуализирана като бл.16, притежава и съответните идеални части от правото на строеж на същата, построена в парцел I, кв. 322а „за ОЖС и озеленяване“, местност [местност], гр. София, който е предмет на процесната заповед за ЧИЗРП. С разпоредбата на чл. 131, ал. 1 и ал. 2 от ЗУТ законодателят изчерпателно посочва кръга на субектите, които имат качеството на заинтересовани лица в производството по одобряване на подробните устройствени планове и на техните изменения. Това са собствениците и носителите на ограничени вещни права върху непосредствено засегнати имоти. Съгласно чл. 131, ал. 2, т. 1 от ЗУТ такива са имотите - предмет на самия план. Безспорно е, че касаторът и първоинстанционен жалбоподател притежава ограничено вещно прав върху непосредствено засегнатия от процесното изменение имот, а именно идеални части от отстъпеното в този имот право на строеж. Като такъв се явява заинтересовано лице по смисъла на чл. 131, ал. 2, т. 1 от ЗУТ с право да оспори пред съд процесната заповед. Предвид горните изводи, като оставя жалбата на А. Балканджиева без разглеждане и прекратява производството по делото, административния съд постановява неправилно определение, което следва да бъде отменено, а делото върнато на същия състав за продължаване на съдопроизводствените действия. По изложените съображения Върховния административен съд, второ отделение