Определение № 7668 от 08.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6121/2026 г.

Производството е по чл. 229 – чл. 236 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частната жалба на А. Ф. Х., гражданин на Ирак, чрез адв. Н. Григоров срещу протоколно определение № 15696/21.04.2026 г. постановено по адм. дело № 1838/2026 г. по описа на Административен съд София-град, с което е оставена без разглеждане жалбата му срещу решение № 2343 от 10.03.2025 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет (ДАБ при МС), като недопустима поради просрочие, и е прекратено производството по делото. В частната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното определение, като се иска неговата отмяна. Релевирани са твърдения, че в случая не са били налице условията за приложение на правилото на чл. 76, ал. 5 ЗУБ. Ответната страна не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, в настоящия състав на четвърто отделение, приема частната жалба за допустима като подадена от легитимирано лице в законоустановения срок, а разгледана по същество - за неоснователна, по следните съображения: Административен съд София-град е сезиран с жалба, подадена от А. Ф. Х., гражданин на Ирак, срещу решение № 2343 от 10.03.2025г. на председателя на ДАБ при МС, с което на основание чл. 78, ал. 5, вр. 48, ал. 1 т. 1 ЗУБ е отнет предоставения му с решение № 119 от 14.02. 2012 г. на председателя на ДАБ- МС - хуманитарен статут. Съдът в мотивите си, след обсъждане на фактите във връзка с уведомяването за оспорения акт, е приел жалбата за просрочена, респективно - за недопустима. С оглед на това жалбата е оставена без разглеждане, а производството по делото - прекратено. Според съда атакуваното решение е изпратено със съобщение с обратна разписка на адреса, посочен от лицето, което е върнато поради невъзможност за връчването му на този адрес, видно от приложеното по делото съобщение в цялост. Според настоящия състав, правилно с оглед невъзможността за връчване на този адрес е прието от първостепенния съд, че са налице предпоставките по смисъла на чл. 76, ал. 5 ЗУБ решението да се счита връчено. Административният орган е действал съобразно предоставените му от закона правомощия и това обосновано е съобразено от административния съд. В разпоредбата на чл. 76, ал. 5 от ЗУБ е уредена законова фикция, предвиждаща, че ако съобщението с обратна разписка се върне в ДАБ поради невъзможност за връчване, решението се счита за връчено. Съобщението за решението е изпратено за връчване с обратна разписка на адрес, посочен от търсещия закрила в подадената молба. Съобщението е върнато с отбелязване "непотърсена". Употребения в законовата норма термин е родово понятие, в което се включват всички основания, поради които пратката не е връчена. Едно от тези основания е "непотърсена", което като видово понятие се включва в законовото основание за прилагане на фикцията - невъзможност за връчване. Неоснователни са твърденията, че на лицето е трябвало да се връчи съобщението на адреса в предходните производства. Видно от доказателствата по делото съобщенията от административния орган и на съда са изпращани на един и същи адрес, който не е различен от настоящия. Съобщението за обжалваното решение е редовно връчено на търсещия закрила на 08.04.2025 г., при прилагане на законова фикция, изрично уредена в специалния закон. Срокът за оспорване на решението, съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 5 от ЗУБ, е 14 дневен и е изтекъл на 22.04.2025 г., а жалбата е подадена след изтичането му - на 03.02.2026 г. По тези съображения, обжалваното определение е правилно и като такова следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, четвърто отделение