Определение № 10863 от 04.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9783/2025 г.

Производството е по чл. 200, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на Е. А. от [населено място], общ. Лозница, чрез адв. К. Костова от АК- Разград против Определение № 630/18.07.2025 год. постановено по адм. дело № 200/2025 год. по описа на Административен съд Разград. Развиват се съображения за неправилност и незаконосъобразност на определението на съда като постановено в нарушение на материалния и процесуален закон. Прави си искане съдът да отмени обжалваното определение. Претендира разноски по делото. Ответникът ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ Разград не взема становище по частната жалба. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира частната жалба за подадена от надлежна страна, в срока по чл. 200, ал. 2, във вр. с чл. 230 от АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на оспорване, поради което същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на определението за валидност, допустимост и правилност, частната жалба е неоснователна. С Определение № 630/18.07.2025 год. по адм. дело № 200/2025 год. Административен съд Разград е отхвърлил жалбата на Е. С. А. срещу Разпореждане № 2140 –16 – 219 от 01.07.2025 год. на ръководител "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ Разград, с което, на основание чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК е оставено без разглеждане заявлението на А. с вх. № 2113 – 16– 430/06.06.2025 год. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Първоинстанционният административен съд е приел, че е налице искане с предмет и страни, по което има вече издаден и влязъл в сила стабилен индивидуален административен акт, от което се налага извода, че е налице основанието по смисъла на чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК. Влезлият в сила административен акт, с който е решен един въпрос е абсолютна процесуална пречка за неговото повторно решаване от органа при идентичност на предмета и страните, какъвто е конкретният случай. Пенсионният орган е бил сезиран с идентично искане за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, по което е било издадено разпореждане № 2113 – 16 – 136/17.04.2025 год. на длъжностно лице по чл.98, ал.1, т.1 от КСО при ТП на НОИ Разград, с което е постановен отказ за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Разпореждането е получено на 18.01.2025 год. от Е. А.. Същото не е обжалвано в законоустановения 14 дневен срок и е влязло в законна сила на 01.02.2025 год. Определението е правилно. При проведеното предходно административно производство е установено безпротиворечиво, че А. няма изискуемия действителен осигурителен стаж от 15 години. Зачетеният от пенсионния орган действителен осигурителен стаж на лицето е 14 години 07 месеца и 14 дни. Предвид необжалването на разпореждането от 17.04.2025г. на длъжностното лице по чл.98, ал.1, т.1 от КСО при ТП на НОИ Разград, правилно е прието, че същият представлява влязъл в сила административен акт на пенсионните органи, който е породил съответните правни последици. При новообразуваното пенсионно производство по заявление с вх. № 2140 – 16 – 430/06.06.2025 год. А. не е представила нови доказателства за осигурителен стаж. Такива не са представени и в съдебното производство. Съгласно чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК административният орган проверява и следи служебно за предпоставките за допустимостта на искането и за участието на заинтересованите граждани или организации в производството по издаването на индивидуалния административен акт и в частност липсата на влязъл в сила административен акт със същия предмет и страни. Вземайки предвид обстоятелствата по делото, първоинстанционният съд обосновано е приел наличие на идентичност в предмета и страните. По изложените съображения обжалваното определение като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора искането на ответника по частната жалба за присъждане на разноски по делото е основателно за касационната инстанция. Видно от обжалваното определение първоинстанционният съд е присъдил разноски на ТП на НОИ Разград съобразно изхода на спора. Водим от горното и на основание чл. 201 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,