Определение № 262 от 20.06.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2435/2018 г.

Производството е по чл. 309, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба на С. С. С., с която се иска спиране на изпълнението на решение № 294/01.12.2017 г. по гр. дело № 398/2017 г. на Кюстендилски окръжен съд в частта, с която е отхвърлен частично иск по чл. 87, ал. 3 ЗЗД, предявен от молителя против К. Г. И. и М. Г. И.. Върховният касационен съд /ВКС/, състав на гражданска колегия, трето отделение намира, че молбата е неоснователна. Не са налице изискванията на чл. 309, ал. 1 вр. чл. 282, ал. 2 ГПК. Искането за спиране е направено по отношение на съдебен акт, който не е осъдително решение. Подлежат на принудително изпълнение осъдителните решения на въззивните съдилища, като подаването на молбата за отмяна не спира изпълнението им, но молителят може да поиска спиране на изпълнението им /арг. чл. 404, т. 1 вр. чл. 282, ал. 2 ГПК/. В случая съдебният акт, предмет на молбата на С. С. не е осъдително решение. Въззивното решение е постановено по конститутивен иск и като неподлежащо на принудително изпълнение не е от категорията съдебни актове по отношение, на които е приложима процедурата по чл. 309, ал. 1 вр. чл. 282, ал. 2 ГПК, поради което молбата следва да се остави без уважение. Предвид изложеното Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение