Определение № 5339 от 18.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4764/2026 г.

Производството е по реда на чл.229 ал.1 т.1 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на М. К. Х., гражданка на Ливан, чрез процесуалния представител адвокат Вакарелова срещу определение №5157 от 9.2.2026 година, постановено по административно дело №13117 по описа за 2025 година на Административен съд София град, с което определение е оставена без разглеждане жалба на лицето срещу отказ рег. №5364р-23135 от 11.10.202г. за издаване на разрешение за продължително пребиваване и работа тип „Единно разрешение за пребиваване и работа“ на основание чл.24и от Закона за чужденците в Република България на заместник директора на дирекция „Миграция“. Твърди се неправилност на определението като само се посочва, че не са представили пълномощно поради наличието на военни действия в Ливан. Иска да се даде по-дълъг срок за представянето на пълномощното по делото. Няма постъпили становища. Върховният административен съд, четвърто отделение като взе предвид посоченото в частната жалба, мотивите на обжалваното определение и данните по делото, преценява следното: Частната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е основателна по следните съображения: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба на лицето срещу отказ рег. №5364р-23135 от 11.10.202г. за издаване на разрешение за продължително пребиваване и работа тип „Единно разрешение за пребиваване и работа“ на основание чл.24и от Закона за чужденците в Република България на заместник директора на дирекция „Миграция“. Жалбата е била подписана от адвокат Вакарелова. Установено е и, че жалбата е била просрочена, тъй като отказът на административния орган е бил връчен на 20.11.2025г., жалбата е била подадена на 5.12.2025г. по поставеното пощенско клеймо. Срокът за обжалване е бил изтекъл на 4.12.2025г. – присъствен работен ден. С разпореждане от 16.12.2025г. съдът е оставил жалбата без движение и е дал указание в 7-дневен срок да се представи пълномощно за адвоката и да представи доказателства за спазване на срока по чл.149 ал.1 от Административнопроцесуалния кодекс. Съобщението с указанията са връчени на 15.1.2026г. на адвоката. Не са представени никакви доказателства във връзка с дадените указания. Поради което съдът е приел, че жалбата е просрочена, поради което е недопустима и с определението от 9.2.2026г. е оставил без разглеждане жалбата и е прекратил производството по делото. Определението е неправилно по следните съображения: Установените недостатъци в подадената по реда на чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс жалба са два – непредставено пълномощно, тъй като жалбата е била подадена от адвокат – чл.151 т.2 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и неспазване срокът за обжалване съгласно чл.149 ал.1 от АПК. Първият порок в настоящия случай определя предпоставките за даване на указания и за втория такъв. За да се спазят тези указания, същите следва да бъдат съобщени на лично на жалбоподателя, сезирал съда със съответните си искания по подадената жалба. Особеността на настоящия случай е при сезиране още на административния орган за издаване на определения / и спорен/ административен акт – заявлението с искане за издаване на виза е подадено от представител на работодателя, стр.29 от делото, и отказът е бил връчен на същия представител на работодателя – Р. И.. Следователно, доколкото в особеното производство по издаване на т.н. „работна виза“ липсва пряко участие на самото лице – кандидат, и на същото не се налага да има процесуално представителство към този момент, следва да се отбележи, че последващите действия трябва да бъдат съобразени с тази особеност. След като едното указание е свързано именно с последващата необходимост от представителство, липсата на пълномощно не дава възможност да бъде уведомявано лицето за наложителните процесуални действия, които да му гарантират съдебен контрол на административния акт. Разпоредбата на чл.18 ал.1 пр.1 от Административнопроцесуалания кодекс – гражданите и организациите се представляват по закон и по пълномощие по реда на Гражданско-процесуалния кодекс, каквото пълномощие в случая липсва. Наложително е да бъдат връчени указанията на съда на представителя на работодателя, който е подал исканията до административния орган и който предвид пряката липса на лицето на територията на Република България, следва да защити интересите му относно възможността за полагане на труд в Република България. Неправилно са връчени на адвоката указания, при положение, че той все още не е бил надлежно упълномощен или поне не са били представени доказателства за това правно действие. Самите твърдения в частната жалба сочат именно това обстоятелство – неполучаване на пълномощно по надлежния ред от лицето. Липсва воля на жалбоподателката да упълномощи именно този адвокат да представлява и защитава нейните интереси по съдебен ред в Република България. Поради което следва, както се посочи по-горе, предвид административното производство, да бъде връчено на представителя на заявителя, който е подал и подписал заявлението – както указанията за представяне на надлежно пълномощно, така и за спазване на срока по 149 ал.1 от Административнопроцесуалния кодекс. Предвид изложеното следва процесното определение да бъде отменено и делото да бъде върнато за извършване на следващите се процесуални действия от същия състав. По изложените съображения и на основание чл.236 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, Върховният административен съд, четвърто отделение