Определение № 1689 от 02.06.2025 г. на ВКС по т. д. № 412/2025 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на ответника „Лумус“ ООД чрез адвокат А. М. от САК - особен представител, назначен по реда на чл.29,ал.4 ГПК, срещу решение № 612 от 22.10.2024г. по в.т.д.№ 580/2024г. на АС София, с което е потвърдено решението по т.д. № 441/2023г. на Софийски градски съд. С първоинстанционното решение на основание чл.29,ал.1, предл. 3 ЗТРРЮЛНЦ е признато за установено по предявените от А. М. Ю. срещу „Лумус“ ООД искове, че вписаните в Търговския регистър по партидата на „Лумус“ ООД, обстоятелства под №20210324095538 и 20210401112459, а именно: промяна в седалището и адреса на управление на дружеството; приемане за нов съдружник Д. Пинзонг; освобождаване като съдружник и управител на Д. Ипин; вписване като съдружници: А. Ю. с размер на дяловото участие 50 лева и Д. Пинзонг с размер на дяловото участие 50 лева, са несъществуващи обстоятелства. В касационната жалба са въведени доводи за неправилност на въззивното решение на основанията по чл.281,т.3 ГПК с искане за отмяната му и отхвърляне на исковете. Възразява се срещу извода, че след като е безспорно, че А. М. Ю. не е подписал протоколите на общите събрания на съдружниците от 12.03.2021г. и от 24.03.2021г., дружествените договори от 12.03.2021г. и 24.03.2021г., декларацията по чл. 129, ал. 2 ТЗ и декларацията по чл. 13, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ, то вписванията в регистъра под №20210324095538 и № 20210401112459 следва да се признаят за несъществуващи. Твърдението е, че съдът е разгледал едностранно възражението, че с договора за прехвърляне на дружествен дял Д. Ипин е преустановил своето членство в дружеството и на негово място за съдружник е приет Д. Пинзонг. Поддържа се, че за вписването на това обстоятелство не е нужно съгласие на ищеца А. Ю.. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се иска допускане на обжалването по въпроса: „ Несъществуващо обстоятелство ли е вписването на прехвърляне на дружествени дялове, за което е налице валидно сключен договор с нотариална заверка на подписите, по отношение на които са изпълнени условията по чл. 129 ТЗ?". Твърдението е, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с Тълкувателно решение № 1 от 06.12.2002 г. по тълк. д. № 1/2002г. на ОСГК на ВКС. Поддържа се, че решенията на общите събрания на „Лумус" ООД от 12.03.2021г. и 24.03.2021г., приети без участието на А. Ю., са могли да бъдат оспорени единствено като като незаконосъобразни, за което съдружникът разполага с иск по чл. 74 ТЗ. Според касатора, изводът на САС, че липсата на участие на А. Ю. в Общите събрания от 12.03.2021г. и 24.03.2021г. съставлява вписването на несъществуващо обстоятелство, е в противоречие с т.3 на посоченото тълкувателно решение - „при иск за установяване нищожност или недопустимост на вписването или несъществуване на вписаното обстоятелство проверката не следва да се простира по отношение законосъобразността на самото вписано обстоятелство (решение на общо събрание, на управителен или надзорен орган на дружеството). Ако решението на ОС е незаконосъобразно, членът на дружеството разполага с иск по чл. 74 ТЗ“. В писмен отговор ищецът оспорва наличието на предпоставките за допускане на обжалването и основателността на касационната жалба. За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното: Сезирана с жалба на ответното дружество, въззивната инстанция след служебна справка в ТР, е установила вписването на твърдените в исковата молба обстоятелства: под № 20120324095538 въз основа на взети решения от общото събрание на съдружниците А. М. Ю. и Д. Ипин от 12.03.2021г. е вписана промяна в седалището и адреса на управление на дружеството; с вписване № 21210401112459. въз основа на решение на общото събрание от 24.03.2021г. е вписано приемане на нов съдружник Д. Пинзонг и освобождаване като съдружник и управител на Д. Ипин и вписване като съдружници: А. Ю., с размер на дялово участие 50 лева и Д. Пинзонг, с размер на дялово участие 50 лева. Обсъдено е, че ищецът е поддържал, че вписвания под № 20120324095538 и 21210401112459 са за обстоятелства, за които не са взети решения на орган на дружеството, тъй като общи събрания на съдружниците за приемане на такива решения не са провеждани, ищецът не е присъствал, нито е полагал подписа си в документите, изготвени във връзка с тях. Преценено е, че правният интерес от предявяване на исковете по чл.29,ал.1,предл.трето ЗТРРЮЛНЦ ищецът е обосновал със засягане на правото му на свободно сдружаване и участие в гражданския и свободния оборот, тъй като не е формирал и изразил воля за нито едно от вписаните обстоятелства. Възприета е дадената от първоинстанционния съд квалификация на иска със съображенията, че съгласно т.3 от мотивите към ТР № 1/06.12.2002г. по тълк. дело № 1/2002г. на ОСГК на ВКС, понятието „несъществуващо обстоятелство“ е определено като такова относимо единствено към подлежащите на вписване обстоятелства; такова вписване е налице, когато е вписано обстоятелство, което не е възникнало валидно. Обсъдено е, че към датите на приемане на двете решения на ОС, съгласно обявения в ТР дружествен договор, дружеството е с двама съдружници - Д. Ипин и А. Ю. с равен брой дялове, респективно с равен брой гласове за вземане на решенията. Прието е, че ангажираните от ищеца доказателства установяват, че той е притежавал лична карта с номер и дата на издаване, различни от посочената в представените декларации по повод спорните вписвания, а изслушаната съдебнографическа експертиза сочи, че подписите срещу и над името на А. М. Ю. в представените пред ТР документи по повод процесните вписвания - Протокол от 12.03.2021г. от общо събрание на „Лумус“ ООД, Дружествен договор от 12.03.2021г. на „Лумус“ООД, Протокол от общо събрание на „Лумус“ООД от 24.03.2021г., Дружествен договор от 24.03.2021г. на „Лумус“ ООД, Декларация по чл.129, ал.2 ТЗ от 24.03.2021г. и Декларация по чл.13, ал.4 ЗТР, не са положени от лицето, сочено за техен издател. Възприето е, че посредством тези доказателства в процеса е установено, че ищецът не е присъствал на посочените ОС и решения с негово участие не са взети. Обосновано е, че с оборването на автентичността (истинността) на протоколите, материализиращи провеждането на ОС и решенията му, ищецът е опровергал валидното съществуване на материализираните в протоколите обстоятелства, подлежащи на вписване в ТР. Даден е отговор, че документите, касаещи прехвърлянето на дружествени дялове между Д. Ипин и Д. Пинзонг, нямат отношение към предмета на спора, тъй като не оборват липсата на автентичност/истинност на протоколите, обективиращи решенията на ОСС. Мотивирано е, че към момента на вземане на процесните решения, дружеството е с двама съдружници с равни дялове, поради което подписът само на единия от тях под документите, удостоверяващи формално провеждането на ОСС, не предполага действителност на вписаните обстоятелства. Изведено е, че общото събрание е върховен орган на дружеството и се състои от всички съдружници, а не само от част от тях, а единият съдружник сам не може да вземе валидно решение. Искането за допускане на факултативния касационен контрол по поставения въпрос не може да бъде уважено: Както е посочено в мотивите към т.7 на ТР № 1 от 31.05.2023г. по тълк. дело № 1/2020г. на ОСТК на ВКС, вписването, предвидено в чл. 129, ал. 2 ТЗ, е вписване на промени в обстоятелства, настъпили в резултат на прехвърляне на дялове, а не вписване на разпоредителни сделки с дружествени дялове. При прехвърляне на дялове се вписва настъпилата промяна само ако е приет нов съдружник. Дружественият дял на всеки от съдружниците не е обстоятелство, за което законът е предвидил, че се вписва, и поради това промяната в притежаваните от съдружниците дялове не подлежи на вписване. Изменението в дружествения договор по чл. 115, т. 5 ТЗ относно размера на дяловете, с които съдружниците участват в капитала, се обявява по силата на чл. 119, ал. 4 ТЗ. Видно е, че при поставянето на въпроса касаторът неправилно застъпва тезата, че в ТР се вписва (и е вписано) прехвърлянето на дружествените дялове. Неправилно е и разбирането, че това е несъществуващото обстоятелство, което е предметът на предявения установителен иск. В противоречие с императивните разпоредби на ТЗ е и тезата на касатора, че сключването на договор по чл.129 ТЗ за прехвърляне на дружествени дялове на трето лице, може да санира/замести отсъствие на решение по чл.137,ал.1, т.2 ТЗ. При формулирането на въпроса касаторът не отчита, че приемането на нов съдружник е от компетентността на Общото събрание с мнозинство повече от ѕ от капитала, поради което при липса на такова решение, прехвърлянето на дружествен дял на нов член, не отговаря на условието по чл.129, ал.1 ТЗ да са „спазени изискванията за приемане на нов съдружник“. Прехвърлянето на дялове няма да произведе действие за дружеството, ако приобретателят не e приет за съдружник по решение на Общото събрание и не е взето решение за това прехвърляне. Некоректно във въпроса е предпоставено твърдението за изпълнени в конкретния случай изисквания за приемане на нов съдружник, което отнема характеристиката му на обща предпоставка за осъществяване на факултативния касационен контрол, съобразно критериите по т.1 на ТР №1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС. В разрез с указанията в ТР № 1/06.12.2002 г. по тълк.дело № 1/2002г. на ОСГК на ВКС е и доводът, че защитата срещу вписването в ТРРЮЛНЦ на обстоятелства, произтичащи от невзето решение на общо събрание на съдружници в ООД, е недопустима и следва да бъде осъществена по реда на чл.74 ТЗ. При недопускане на касационното обжалване по подадената от дружеството жалба, „Лумус“ ООД следва да заплати по сметката на ВКС държавна такса 30 лв. Дружеството следва да бъде осъдено да заплати на ищеца внесения от него депозит за възнаграждението на особения представител. На последния следва да се изплати сумата по депозита. По изложените съображения ВКС, състав на Първо т.о.