Определение № 209 от 09.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4797/2014 г.

Производството е по реда на чл.282, ал.5 ГПК във вр. с чл.309 ГПК. Образувано е по молба с вх. №3118/16.03.2015г., подадена от П. А. Д. от [населено място], с която се иска да бъде освободено внесеното по специалната сметка на ВКС обезпечение в размер на 6748.43лв., за спиране изпълнението на влязло в сила решение №256/19.10.2012г., постановено по гр.д. №205/2011г. на ВКС, ІІ г.о., като същата сума да бъде преведена по посочената от молителя сметка в Ц. АД. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: С определение № 668/28.10.2013 г. по ч.гр.д. № 6041/2013 г. на ВКС, ГК, ІІІ г. о. е постановено спиране изпълнението на влязло в сила решение №256/19.10.2012г. по гр.д. №205/2011г. на ВКС, ІІ г.о. с което е потвърдено решение от 29.09.2010г. по гр.д. №3671/2008г. на СГС, с което е оставено в сила решението на СРС от 07.05.2008г. по гр.д.№20312/2003г. С първоинстанционното решение е уважен предявеният от Л. Б. В., Т. Б. В., И. Г. С., Л. Г. Л., Р. С. И., А. Й. Б., Н. Я. П., Т. П. Д. и И. П. И. срещу [фирма] иск с правно основание чл.108 ЗС за предаване собствеността и владението на недвижим имот. В производството по ч.гр.д. № 6041/2013 г. на ВКС, ІІІ г.о., изпълнявайки указанията на съда, м олителката е внесла общо определената сума в размер на 6 748.43лв. с два платежни документа – от 17.07.2013г. за сумата 134.97 лв.; и от 22.10.2013г. за сумата 6 613.46 лв., по сметката на ВКС за обезпечения. С решение №41/06.03.2015г. по гр.д. №4797/2014г. на ВКС, IV г.о., е оставена без уважение молбата за отмяна, подадена на основание чл.303, ал.1, т.5 ГПК, от П. А. Д. от [населено място],[жк], [жилищен адрес] вх. „”, ет., ап., срещу влязлото в сила решение №256/19.10.2012г., постановено по гр.д. №205/2011г. на ВКС, ІІ г.о. Производството по молбата за отмяна на решението, чието изпълнение е спряно, е приключило, поради което искането за освобождаване на внесената като обезпечение сума е основателно. На страните по делото е съобщено за постъпилата молба за освобождаване на обезпечението, като в едноседмичния срок становище са изразили [фирма], Л. А. Д. и Л. А. Д.. Същите сочат, че искането на П. Д. е основателно и внесената като гаранция сума следва да й се върне. Същевременно, по делото е постъпило и съобщение от ЧСИ А. П., с рег. №849 и район на действие – СГС, съгласно което в кантората на съдебния изпълнител е образувано изпълнително дело № 20128490400419, по което взискатели са Л. Б. В., Т. Б. В., И. Г. С., Л. Г. Л., Р. С. И., А. Й. Б., Н. Я. П., Теменуга П. Д., И. П. И., а длъжник е Л. А. Д.. Посочено е също, че делото е образувано въз основа на изпълнителен лист от 08.11.2012г., издаден въз основа на влязло в сила решение от 07.05.2005г. по гр.д. №20312/2003г. на Софийски районен съд. Направено е искане за превеждане на внесената като гаранция сума по сметката на ЧСИ, като е приложено и запорно съобщение, съгласно което е наложен запор върху вземанията, „внесени на името на длъжника Л. А. Д., произтичащи от внесени обезпечителни гаранции по гр.д. №4797/2014г. на ВКС, IV г.о., до размера на гаранцията – 6 613,46лв.”. Искането на ЧСИ А. П., рег. № 849, посочената сума да бъде преведена по неговата банка сметка за удовлетворяване на вземанията на взискателите по изпълнителното дело е неоснователно, тъй като: 1/ длъжник по изпълнителното дело не е П. Д., а Л. А. Д.; 2/ Л. Д. няма „внесени обезпечителни гаранции по гр.д. №4797/2014г. на ВКС, IV г.о.”, тъй като от негова страна, нито по посоченото дело, нито по ч.гр.д. № 6041/2013 г. на ВКС, ІІІ г.о., искане за спиране на изпълнението не е разглеждано; 3/ в съобщението на ЧСИ невярно е посочено, че изпълнителният лист от 08.11.2012г., издаден въз основа на влязло в сила решение от 07.05.2005г. по гр.д. №20312/2003г. на Софийски районен съд, касае парично притезание в размер на 157 103.92лв. – изпълнителният лист възпроизвежда диспозитива на съдебното решение по приключилия спор по иск с правно основание чл.108 ЗС; 4/ молителката П. Д., която е поискала спирането и е внесла определената от съда гаранция, има процесуалното качество на трето лице – помагач в производството, поради което внесената от нея гаранция не може да служи за удовлетворяване на парични притезания, възникнали между главните страни в процеса по иска с правно основание чл.108 ЗС. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение