Определение № 9040 от 23.09.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9248/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на „Евро Строй – ИН“ ООД, гр. Славяново, представлявано от ликвидатора Г. М. Г., подадена чрез упълномощен адвокат М. Маринов, против определение № 2679 от 06.08.2026 г., постановено от Административен съд – Плевен, по адм.д. № 633/2026 г. Частният жалбоподател оспорва изводите на първоинстанционния съд за недопустимост на жалбата му и развива тезата, че дружеството е заинтересовано лице, което не е било надлежно уведомено и конституирано в производството, поради което е било лишено от право на защита и актът подлежи на отмяна съобразно чл. 168, ал. 4 АПК. Твърди, че Община Кнежа не е безспорен собственик на процесния имот, тъй като доказателствената сила на съставения акт за частна общинска собственост /АЧОС/ е оборена от представените вписани договори за собственост в полза на дружеството, а наличният спор за материално право е пречка общината да извършва разпоредителни действия с имота. Поддържа, че оспореното решение на Общински съвет – Кнежа, освен незаконосъобразно, е и нищожно, защото за общински нежилищен имот, използван за стопански цели, е следвало да бъде приложен редът, регламентиран в Закона за приватизация и следприватизационен контрол /ЗПСК/, а не продажбата по чл. 35, ал. 1 от Закона за общинската собственост /ЗОС/. С оглед на това жалбоподателят счита, че процесното определение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и е необосновано. Претендира неговата отмяна и връщане делото на друг състав първоинстанционен съдебен състав за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът – Общински съвет Кнежа оспорва частната жалба чрез упълномощен адвокат С. Чипинска, която с писмен отговор по реда на чл. 232 АПК пледира за отхвърлянето ѝ като неоснователна и за потвърждаване на атакуваното определение като законосъобразно. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира частната жалба на „Евро Строй – ИН“ ООД за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 230 АПК. Разгледана по същество частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното определение № 2679 от 06.08.2026 г. решаващият състав на Административен съд – Плевен е оставил без разглеждане жалбата на „Евро Строй – ИН“ ООД, гр. Славяново, представлявано от ликвидатора Г. М. Г., чрез адв. Маринов от АК – Варна срещу Решение № 312 по Протокол № 23 от 28.02.2025 г. на Общински съвет – Кнежа за обявяване на публичен търг с явно наддаване за продажба на недвижим имот – частна общинска собственост, а именно – ПИ с [идентификатор] /номер по предходен план – 4155, кв. 124Б, парцел ХІІІ/ с площ 3054 кв.м., заедно с построената в него масивна седеметажна обществена сграда с [идентификатор] със застроена площ 1595 кв.м. с административен адрес гр. Кнежа, [улица]; прекратил е производството по адм.д. № 633/2026 г. по описа на Административен съд – Плевен. За да достигне до този резултат първоинстанционният съд е приел, че жалбата е недопустима на основание чл. 159 т. 1, т. 4 и т. 5 АПК, тъй като актът не подлежи на оспорване, липсва правен интерес от оспорването и същото е просрочено. В мотивите на обжалваното определение е отразено, че с обжалваното решение № 312 на Общински съвет – Кнежа по Протокол № 23/28.02.2025 г. е обявен публичен търг с явно наддаване за продажба на недвижим имот – частна общинска собственост, представляващ ПИ, заедно с построената в него сграда, одобрена е началната тръжна цена, съгласно изготвена експертна оценка от лицензиран оценител, възложено е на кмета на общината да организира провеждането на търга, да издаде заповед и да сключи договор със спечелилия участник. Според първостепенния съд този акт няма самостоятелен характер, а е част от процедурата по обявяване и провеждане на търга и не подлежи на самостоятелно обжалване, тъй като няма характер на индивидуален административен акт, с който пряко се засягат права и законни интереси на отделни лица. Липсата на правен интерес за оспорващото дружество решаващият съдебен състав е извел от доводите му, които по същността си се свеждат до оспорване правото на частна общинска собственост върху процесните имоти, за които са съставени АЧОС № 2297/01.02.2021 г. и АЧОС № 2854/05.12.2022 г., вписани в Службата по вписванията, на които „Евро Строй – ИН“ ООД противопоставя документи, с които се легитимира като собственик. Поради това съдът е счел, че в случая се касае за наличие на спор за материално право, който съгласно чл. 64, ал. 2 ЗОС се решава по съдебен ред, но по общия исков ред пред гражданските съдилища, следователно е извън компетентността на административния съд, съгласно чл. 128 АПК. Изложил е подробни съображения, че по делото не са налице данни за завеждане на иск по реда на ГПК към момента на приемане на решението на Общински съвет – Кнежа, както и към момента на постановяване на съдебния акт. Просрочието на сезиращата жалба първостепенния съд е аргументирал с обстоятелството, че възраженията на „Евро Строй – ИН“ ООД касаят незаконосъобразността на решението за обявяване на търга, срокът за оспорването на което е изтекъл, тъй като заповед № 180/02.05.2025 г. на кмета на Община Кнежа, с която е определено да се сключи договор за продажба на поземления имот и построената в него сграда със спечелилия участник „А. П.-2016“ ЕООД, е влязла в сила и въз основа на нея е сключен Договор № 32/27.05.2025 г. за продажбата, вписан в СВ – РС – Кнежа на 06.06.2025 г. Съдът е счел, че жалбоподателят не е изложил съображения за нищожността на процесното решение, въпреки че в заключение се иска да бъде прогласено за нищожно. Според настоящия съдебен състав с обжалваното определение съдът е извел верни и обосновани изводи за липсата на годен за оспорване административен акт, съответно за липсата на правен интерес от оспорването му. Това е така, защото Административен съд – Плевен точно е констатирал, че всички оплаквания, изложени в жалбата, с които е сезиран, и които очертават предмета на съдебното производство, касаят твърдения за допуснати от ответния административен орган нарушения при издаване на решението с което се открива тръжната процедура. С оспореното решение № 312 по протокол № 23 28.02.2025 г., на основание чл. 21, ал.1, т. 8 и чл. 21, ал. 2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация /ЗМСМА/ във връзка с чл. 11, ал. 1, чл. 35, ал. 1, чл. 41, ал. 2 ЗОС, чл. 29, ал. 1, т. 1, предл. първо и ал. 2 във връзка с чл. 30, чл. 57, ал. 1, т. 4 и ал. 2, и по реда на чл. 58, ал. 1 от Наредба № 38 за реда за придобиване, управление и разпореждане с имущество - собственост на Община Кнежа, Общински съвет – Кнежа е обявил публичен търг с явно наддаване за продажба на недвижим имот – частна общинска собственост, представляващ ПИ, заедно с построената в него сграда, одобрена е началната тръжна цена, съгласно изготвена експертна оценка от лицензиран оценител, възложено е на кмета на общината да организира провеждането на търга, да издаде заповед и да сключи договор със спечелилия участник. При съобразяване на разпоредбата на чл. 21, ал. 5, изр. второ АПК, съдебен контрол за законосъобразност на обжалваното решение е недопустим, тъй като е част от производството по издаване на индивидуален административен акт и защитата срещу него следва да се осъществи в производството по обжалване на приключващия производството такъв - заповедта на кмета за определяне на участник, спечелил публичния търг с явно наддаване за продажба на недвижимия имот – частна общинска собственост. По делото е безспорно установено, че финализиращата тръжната процедура заповед № 180 от 02.05.2025 г. на кмета на Община Кнежа, като необжалвана е влязла в сила и със спечелилия участник е сключен Договор № 32 от 27.05.2025 г. за продажба на поземления имот и построената в него сграда. Съобразно чл. 159, т. 1 АПК, наличието на годен за оспорване административен акт е абсолютна процесуална предпоставка за образуване на съдебното производство и липсата му води до недопустимост на депозираната жалба. На следващо място, за настоящия частен жалбоподател безспорно не е налице правен интерес да оспори решението на Общински съвет - Кнежа, тъй като за процесния недвижим имот по административната преписка са били приложени АЧОС № 2297/01.02.2021 г. и АЧОС № 2854/05.12.2022 г. Вярно е, че съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 3 във вр. с ал. 1 ЗОС актът за общинска собственост няма конститутивно действие, т. е. същият не представлява правопораждащ юридически факт по отношение правото на собственост на общината, а единствено удостоверява възникването, изменението и погасяването на това право. По аргумент от нормата на чл. 5, ал. 2 във вр. с ал. 1 ЗОС обаче представените по делото АЧОС са официални удостоверителни документи, чиято истинност не е оспорена в производство по реда на чл. 193 и сл. ГПК във вр. с чл. 144 АПК и следователно имат обвързваща съда материална доказателствена сила до доказване на противното относно удостоверените с тях факти и обстоятелства. Всички твърдения на частния жалбоподател и представените във връзка с тях нотариални актове за собственост на част от процесния поземлен имот и построената върху него сграда, правилно са преценени от първостепенния съд като ясна индиция, че в случая се касае за материалноправен спор, който не подлежи на разрешаване в настоящия съдебен процес, а страните следва да го решат по реда на общия исков процес. В настоящия случай няма данни и жалбоподателят не се позовава на разрешен вещноправен спор със сила на пресъдено нещо след предявяване на иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК или по чл. 108 ЗС. Касационният съдебен състав не споделя становището на Административен съд – Плевен за просрочие на сезиращата жалба, защото то не е съобразено с разпоредбата на чл. 149, ал. 5 АПК, по силата на която административните актове могат да се оспорят с искане за обявяване на нищожността им без ограничение във времето. В конкретния случай от съдържанието на жалбата се установява по безспорен начин, че съдът е сезиран както с петитум за отмяна на процесното решение на общинския съвет като унищожаемо /незаконосъобразно/, така и за обявяване на неговата нищожност. При това положение неправилно съдът е приел, че оспорването е недопустимо, поради просрочие. В хипотезата на оспорване с искане за обявяване на нищожност не се прилага предвиденият в чл. 149, ал. 1 АПК преклузивен срок, поради което съдът неправилно е преценявал допустимостта на оспорването на това основание. Изричният петитум в посочения смисъл е достатъчен за надлежното сезиране на административния съд, който служебно следва да прецени дали твърдените или установими пороци достигат до степента на нищожност. Недопустимостта на жалбата би могла да бъде обоснована с други процесуални пречки за разглеждането ѝ, но не и с липса на подробна мотивировка на нищожността. По това искане обаче съдът дължи произнасяне, само ако няма други процесуални пречки за разглеждането му. Независимо от изложеното досежно липсата на основанието на чл. 159, т. 5 АПК, определението е правилно като краен резултат, предвид наличието на останалите две основания за недопустимост на депозираната жалба. Всички доводи на частния жалбоподател относно реда, по който е следвало да бъде осъществена продажбата на процесния недвижим имот, са доводи по съществото на правния спор, които следва да се разглеждат единствено при допустимо оспорване. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,