Определение № 257 от 20.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 233/2010 г.

Производството е по чл.274 ал.1 т.1 вр. чл.306 ал.2 и чл.286 от ГПК. Образувано е частна жалба на В. К. Ч. срещу определение на Софийски градски съд от 16.05.2009 г. по гр.д. № 403/ 2003 г. С обжалваният акт съдът е върнал на жалбоподателката молбата за отмяна на решение № 53 от 13.04.2004 г. постановено по същото дело (в сила от 28.05.2004 г.), като е приел, че е подадена от нелегитимирано лице. В частната жалба се твърди, че като представител на непълнолетния ответник В. Ч. е трябвало да бъде уведомявана за действията на съда, но такива уведомления тя не е получавала. Поради това счита, че е легитимирана да поиска отмяната на влязлото в сила решение и моли определението, с което връщането на тази молба е постановено, да бъде отменено. Ответниците по частната жалба А. Г. П. и Й. Г. П., чрез тяхната майка и законен представител Е. Б. С., оспорват жалбата като считат изводите на съда за наличие на основания за връщането на молбата за отмяна за правилни и законосъобразни. Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, намира частната жалба за допустима, обаче разгледана по същество същата се явява неоснователна. За да върне молбата за отмяна първоинстанционният Софийски градски съд е приел, че В. Ч. не е страна по делото, нито е представител на такава страна. Изводът му е правилен. Предявеният иск, по който образувано гр.д. № 403/ 2003 г., има своето основание в нормата на чл.41 от СК (отм.) и ответник по този иск е С. Г. П.. Спрямо С. П. е признато за установено от кого произхождат ищците, той е осъден да заплаща разноски по делото, нему е връчено съобщение за решението. С. П. към е станал пълнолетен от 17.04.2006 г., следователно той, а не майка му, е легитимиран да иска отмяна на решението. Подадената от В. Ч. молба в лично качество е недопустима като изходяща от лице, което не е страна по делото и като такава правилно е била върната на подателят й. По изложените съображения Върховният касационен съд