Определение № 1368 от 18.03.2026 г. на ВКС по гр. д. № 233/2026 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Образувано е по искания на Д. К. Н. с вх. № 2696/10.02.2026г. и на М. Н. Б. с вх. № 2779/11.02.2026г. за изменение на постановеното по делото определение № 569/09.02.2026г. в частта за разноските чрез намаляване на присъдените в полза на „Ново Финанс“ ООД,гр.В. за адвокатско възнаграждение. Молителите възразяват за прекомерност на заплатения от насрещното дружество адвокатски хонорар. Твърдят присъденият размер да е несъразмерен с фактическата и правна сложност на спора, както и с извършената от пълномощника работа. Насрещната страна по молбата – „Ново Финанс“ ООД,гр.В., я оспорва. За да се произнесе по исканията, Върховният касационен съд съобрази следното: С постановеното по делото определение № 569/09.02.2026г. са оставени без уважение исканията на жалбоподателите Б. и Н. за разглеждане на делото в открито съдебно заседание, за спиране на производството по делото и за сезиране на Конституционния съд на Р България; потвърдено е обжалваното определение № 2916/06.05.2025г. по ч.гр.д.№ 1831/25г. по описа на ВКС, ІІІ ГО и е осъден всеки от жалбоподателите да заплати на Ново Финанс ООД, [населено място], с ЕИК[ЕИК] по 1022,58 евро – разноски за адвокатско възнаграждение. Искането за намаляване на присъдените разноски е направено в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, допустимо е и основателно, тъй като възражението по чл. 78, ал.5 ГПК следва да се уважи. Съгласно приетото с решение на СЕС от 25 януари 2024г. по дело C-438/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, преценката за прекомерност на договорения и изплатен адвокатски хонорар се основава на конкретното проявление на следните обстоятелства - вида на спора, интереса, вида и количеството на извършената работа, и фактическата и правна сложност на делото. За случая определящо е, че производството по ч.гр.д.№ 233/26г. е по реда на чл. 274, ал.2 ГПК; правната сложност на спора е ниска, но той е усложнен фактически от множеството разнородни и без връзка със съществото му искания на жалбоподателите; извършената работа от адвокатския пълномощник на дружеството се изчерпва с подаване отговори по чл. 276, ал.1 ГПК, които, макар и идентични по съдържание, пълноценно защитават интереса на дружеството. Съвкупната преценка на изброените мотивира настоящият състав да уважи възраженията по чл. 78, ал.5 ГПК и намали следващото се на ответното дружество адвокатско възнаграждение от 1022,58 евро до 350 евро за всеки от жалбоподателите. Воден от изложеното, настоящият състав