Решение № 8203 от 20.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2293/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на „ГВ ГРУП 24“ ЕООД ЕИК 207793641 със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, [улица]срещу Решение № 11489 от 18.12.2025 г. на Административен съд – Пловдив по адм. дело № 2103/2025 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Решение № 4 от 25.08.2025 г. на директора на Областно пътно управление - Пловдив към Агенция „Пътна инфраструктура“, с което е постановен отказ за издаване на разрешение за специално ползване. Касационният жалбоподател счита, че обжалваното решение е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост. Твърди, че е неправилен изводът на съда за законосъобразност на отказа, тъй като последният е постановен при неизяснена фактическа обстановка, неспазена процедура и неправилно приложение на материалния закон. Иска касационната инстанция да отмени обжалваното решение и присъждане на разноски. Ответникът - директорът на Областно пътно управление - Пловдив към Агенция „Пътна инфраструктура“, чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Иска да бъде оставено в сила обжалваното решение и присъждане на разноски. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата на страните, наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, при спазване на срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу решение, което подлежи на обжалване, поради което е процесуално допустима. По същество е неоснователна. Предмет на обжалване пред административния съд е Решение № 4 от 25.08.2025 г. на директора на Областно пътно управление - Пловдив към Агенция „Пътна инфраструктура“, с което е постановен отказ за издаване на разрешение за специално ползване за обект „паркинг“ в поземлен имот № 02974.11.677 по кадастралната карта на с. Бачково, общ. Асеновград. Съдът е установил от фактическа страна, че от „ГВ ГРУП 24“ ЕООД е подадено искане вх. № 94-0-692/20.09.2024 г. за издаване на разрешение за специално ползване на път, чрез изграждане на търговски крайпътен обект „паркоместа в имот № 02974.11.677“ по кадастралната карта (КК) на с. Бачково, общ. Асеновград и пътни връзки към него на път II-86 при км 35+608-ляво. С писмо изх. № 94-00-704/26.09.2024 г. ОПУ - Пловдив уведомява дружеството, че следва да започне процедура по реда на чл. 8, ал. 4, т. 1, 2, 3 и 4 от Наредбата за специално ползване на пътищата (НСПП) и съгласно утвърдените Вътрешни указания при прилагане на НСПП (публикувани на интернет страницата на АПИ (https: //api.bg/bg/normativna-baza). Указано е на „ГВ ГРУП 24“ ЕООД, че следва да внесе искане за издаване на протокол за оглед на пътна връзка към имота, в което ясно да бъде формулиран видът на обекта, който ще бъде реализиран в имота. В писмото изрично е посочено, че към заявлението следва да бъдат приложени документ за собственост и примерен генерален план с уточнено инвестиционно намерение и отразени пътни връзки. На 23.10.2024 г. от страна на „ГВ ГРУП 24“ ЕООД е внесено искане за издаване на протокол за оглед за изграждане на пътна връзка за имот 02974.11.677 за обект „паркинг“. С писмо изх. № 53-00-230204.11.2024 г. на ОПУ-Пловдив дружеството е уведомено, че към искането не са приложени документ за собственост на имота и примерен генерален план с уточнено инвестиционно намерение и отразени пътни връзки. Със заявление вх. № 53-00-1844/08.08.2025 г. от „ГВ-ГРУП 24“ ЕООД е поискано издаване на протокол за оглед на място за пътна връзка към поземлен имот № 02974.11.677 по КК на с. Бачково, за обект „паркинг“, с което се заявява желание за откриване на процедура за издаване на разрешение за специално ползване, доколкото извършването на оглед е нейният първи етап съгласно чл. 8, ал. 4 от Наредбата за специално ползване на пътищата. Към заявлението е приложен примерен генерален план. При разглеждане на искането административният орган е приел, че поземлен имот № 02974.11.677 представлява изоставен при реконструкцията на път 11-86 пътен участък, който е запазен и не е възстановено първоначалното предназначение на земята. Съгласно чл. 14, ал. 2 от Правилника за прилагане на Закона за пътищата (ППЗП) пътните участъци, изоставени при реконструкцията на пътя, не може да бъдат ползвани чрез трайно застрояване, ограждане, прокопаване и други или да се възпрепятства ползването им за движение на моторни превозни средства по какъвто и да е начин. В регистрите към Агенцията по геодезия, картография и кадастър (АГКК) имотът е отразен като вид собственост - държавна, публична, територия на транспорта - за път от републиканската пътна мрежа. Административният орган е взел предвид, че съгласно действащата редакция на чл. 9 (изм. и доп. - ДВ, бр. 1 от 2013 г., в сила от 04.01.2013 г.; изм. изцяло, бр. 9 от 2023 г.) от Наредбата за специално ползване на пътищата към искането за издаване на разрешение за специално ползване на пътя чрез изграждане на търговски крайпътен обект и пътни връзки към него заинтересованото лице прилага съгласуван от администрацията, управляваща пътя, технически проект - част „Пътна“ и част „Организация и безопасност на движението“, копие от скицата (визата) за проектиране и документ за собственост. Към заявление вх. № 53-00-1845/08.08.2025 г. обаче не е представен документ за собственост на терена, върху който дружеството иска да изгради и експлоатира търговски крайпътен обект, като е налице невъзможност заинтересованото лице да представи такъв документ по обективни причини, а именно - защото имотът е публична държавна собственост. Съгласно чл. 16, ал. 1 от Закона за държавната собственост (ЗДС) имоти - публична държавна собственост, не могат да се използват не по предназначение и да се предоставят на трети лица. На следващо място, административния орган е съобразил обстоятелството, че поземлен имот № 02974.11.677 граничи с имоти ПИ 02974.11.573, ПИ 02974.11.574, ПИ 02974.9.394, ПИ 02974.11.520, ПИ 02974.9.397, ПИ 02974.9.396, ПИ 02974.11.676, ПИ 02974.11.575 и ПИ 02974.12.31, достъпът до които може да бъде извършен единствено от поземлен имот № 02974.11,677, а в приложения към заявлението примерен генерален план се предвижда ограничаване на достъпа до ПИ 02974.9.394, ПИ 02974.9.397, ПИ 02974.9.396 и ПИ 02974.11.520. Според органа ако бъде издадено разрешение за специално ползване, незаконосъобразно ще бъде ограничен достъпът до тези имоти. По горните съображения и на основание чл. 16, ал. 1 ЗДС и чл. 14, ал. 2 ППЗП административният орган е постановил отказ за издаване на разрешение за специално ползване на пътищата за обект „паркинг“ в поземлен имот № 02974.11.677 по заявление вх. № 53-00-1845/08.08.2025 г. на „ГВ-ГРУП 24“ ЕООД. Съгласно представено по делото заверено копие от протокол от предварителен оглед на място на път II-86 при км 35+608-ляво, съставен на 15.07.2025 г. по искане на „Бътерфлай-2003“ ЕООД, към 15.07.2025 г. поземлен имот № 02974.11.677 по КК на с. Бачково, община Асеновград, област Пловдив представлява старо трасе на път II – 86, което към момента не е част от директното трасе на път II – 86. Имотът се ползва за безплатен паркинг от посетителите на местността. В хода на съдебното производство в качеството на свидетел е разпитан И. Д. К.. Същият сочи, че работи в Областно пътно управление - Пловдив, сектор „Асеновград“ като главен специалист и отговаря за сектор „Асеновград“, към който попада и въпросният имот. Отговаря за контрола върху извършени дейности на пътната инфраструктура. Свидетелства, че процесният имот е стар път и с времето е използван като паркинг. Преди известно време бил част от комисия, състояща се от представители на ОПУ - Пловдив, Областна администрация - Пловдив и община Асеновград със задачата да бъде премахната бариера, която била поставена на входа на имота, който е на входа за пресечката за Бачковския манастир. След премахване на бариерата са поставени указателни табели, че имотът се ползва като паркинг, безплатна отбивка за отдих. Имотът бил иззет от „Бътерфлай“ и ОПУ - Пловдив поело владението. Свидетелят твърди, че и в момента имотът се ползва като паркинг. От правна страна съдът е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в установената форма, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалния закон и неговата цел. По приложението на материалния закон е формирал извод, че с оглед посочените от административния орган разпоредби и установената по делото фактическа обстановка ПИ с идентификатор 02974.11.677 е публична държавна собственост. Евентуалното издаване на разрешение за специално ползване на имота ще ограничи неоснователно достъпа до съседни имоти. Издаването на разрешение би довело и до нарушение на общата забрана по чл. 16, ал. 1 от Закона за държавната собственост (ЗДС), в частност и на правилото на чл. 14, ал. 2 от Правилника за прилагане на Закона за пътищата, според което пътните участъци, изоставени при реконструкцията на пътя, не може да бъдат ползвани чрез трайно застрояване, ограждане, прокопаване и други или да се възпрепятства ползването им за движение на моторни превозни средства по какъвто и да е начин. Съдът е отбелязал, че трябва да се съобрази и правилото на чл. 14 ЗДС, което изисква имотите и вещите - държавна собственост да се управляват в съответствие с предназначението им за нуждите, за които са предоставени, с грижата на добър стопанин. Решението е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са доводите за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, свързани със задължението на съда по чл. 172а, ал. 2 АПК. Видно от мотивите на обжалваното съдебно решение, съдът е обсъдил относимите доказателства, както и изложените от жалбоподателя аргументи и възражения. Доколко обосновани са изводите на съда и доколко съответстват на материалния закон е въпрос не на спазване на процесуалните правила, а на обоснованост и съответствие на решението с материалния закон. При проверка за съответствие на съдебния акт с материалния закон и обоснованост касационната инстанция съобрази следното: Правилни са изводите на административния орган и на съда за липса на основание за издаване на разрешение за специално ползване за обект „паркинг“ в поземлен имот № 02974.11.677 по кадастралната карта на с. Бачково, общ. Асеновград. Тежестта за доказване на материалноправните предпоставки за издаване на благоприятен административен акт е за заинтересованото лице – чл. 170, ал. 2 АПК. Видно от доказателствата по делото административният орган изрично е дал указания на жалбоподателя, че следва да бъде представен документ за собственост върху имота, в който желае да реализира своето инвестиционно намерение. Такъв документ не е представен нито в административното производство, нито пред съда. При това положение съдът правилно е приел, че неизвършването на оглед на имота не е довело до съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Правилно също така съдът е приел, че процесуалните действия по заявление на друго лице за същия имот не следва да бъдат обсъждани, тъй като те са част от друга процедура и са неотносими към настоящия спор. Предвид липсата на доказателства за вещни права на жалбоподателя върху процесния имот, общата забрана по чл. 16, ал. 1 ЗДС и правилото на чл. 14, ал. 2 от ППЗП, съдът е формирал правилен извод за законосъобразност на отказа за издаване на разрешение. Като е отхвърлил жалбата срещу него, съдът е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода от спора в полза на ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 102,26 евро (с левова равностойност 200 лева), определено съгласно чл. 24, изр. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение