Решение № 4147 от 15.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8317/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на С. С. С., чрез адв. Чолаков, срещу решение №1745 от 04.04.2025 г., постановено по адм. дело №1460/2024 г. по описа на Административен съд - Благоевград, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № УТИ-48/12.04.2024 г. на кмета на Община Сандански за премахване на незаконен строеж. С доводи за незаконосъобразност на решението, поради необоснованост се претендира неговата отмяна и произнасяне по същество с отмяна на процесната заповед, ведно със законните последици. Ответникът кмет на Община Сандански, чрез юрк. Милушева, излага доводи за неоснователност на касационната жалба и моли за оставяне в сила на решението като законосъобразно, обосновано и правилно. Претендира юрк.възнаграждение за касационната инстанция. Ответниците Н. М. К., Е. Р. К. и Л. Р. К. не ангажират становища по жалбата. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за законосъобразност на обжалваното решение и неоснователност на касационните оплаквания и предлага да се потвърди решението изцяло. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. След извършена проверка на правилността на обжалваното решение, настоящият състав счита, че касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на настоящия касатор срещу заповед № УТИ-48/12.04.2024 г. на кмета на община Сандански, с която на основание чл.225а, ал. 1 във вр. с чл.225, ал.2, т. 1 и т. 2 от ЗУТ е разпоредено премахването на незаконен строеж „Пристройка“ в УПИ V, имот пл. № 1955, кв. 130а по плана на гр. Сандански / имот с идентификатор 65334.301.1955 по КККР на гр. Сандански/, изградена от С. С. С. без одобрен инвестиционен проект и издадено разрешение за строеж. Прието е, че от събраните по делото доказателства, вкл. заключението на СТЕ, се установява по безспорен начин наличие на визираното в заповедта основание по т.2, ал.2, чл.225 ЗУТ. След подробно обсъждане на заключението на вещото лице във връзка с останалите доказателства по делото и приложената административна преписка, първоинстанционният съд е приел, че категорично се касае за строеж по смисъла на §5, т. 38 от ДР на ЗУТ, с точно описаните параметри и местонахождение, установени в административното производство и потвърдени изцяло от СТЕ, който е изграден след 2004г. и не попада в режим на търпимост по §16 от ДР на ЗУТ и §127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ. Така постановеното решение е законосъобразно и обосновано, като мотивите му се споделят изцяло от настоящата инстанция по реда на чл.221, ал.2, предл.второ от АПК. Констатациите на извършилите проверката технически органи, залегнали в КА №28-АГ/01.09.2023г. и КА №29-АГ/01.09.2023г. не са оборени в съдебното производство, а се потвърждават от приетото заключение на СТЕ. Безспорно е установено по делото обстоятелството, че се касае за незаконен строеж, съставляващ пристройка със застроена площ 7,43 кв. м, намираща се под съществуващ еркер и тераса на кота +2,50 м на жилищната сграда в имота, изградена със стоманобетонна конструкция, състояща се от греди и колони, с обособено през 2018 г. помещение върху 3,80 кв. м с три тухлени стени, а останалата част е в груб строеж. Процесният незаконен строеж е изграден в нарушение изискванията по чл.148,ал.1 във връзка с §5, т. 38 от ДР на ЗУТ. Строителни книжа не се представят както пред първата съдебна инстанция, така и в настоящето производство, от което следва, че заповедта е издадена на съответно правно основание по чл.225, ал.2, т.2 ЗУТ. Изложеното сочи на безспорно установен незаконен строеж, подлежащ на премахване по чл.223, ал.1, т.8 от ЗУТ, тъй като не е налице някоя от изключителните хипотези за търпимост на строежа по § 16, ал.1, ал.2, ал.3 от ПР на ЗУТ и §127, ал.1 от ПЗР на ЗУТ /бр.82/2012г./ с оглед времевия период на изграждането му - крайният момент на изграждане на евентуален търпим строеж е „до 31.03.2001г.“ по смисъла на ал.1, §127. Неотносими се явяват доводите по касационната жалба за предназначението на незаконния строеж – укрепва съществуващата законна тераса. В тази насока не са ангажирани доказателства по делото, а освен това статута на основната сграда, от която е част терасата, няма връзка със законността на процесната пристройка, за която се изискват отделни строителни книжа без значение от функциите й. Първоинстанционният съд е допуснал процесуално нарушение при конституиране на заинтересованите страни по делото, което обаче не се отразява на правилността на решението. Процесуално необосновано и в противоречие с постоянната практика на Върховния административен съд, административният съд е конституирал заинтересовани страни по делото – подалите сигнала за налично незаконно строителство лица Н. М. К., Е. Р. К. и Л. Р. К.. В производството по оспорване на заповед по чл.225а, ал.1 ЗУТ страни са само издателя на заповедта и нейния адресат, в случая: кмет на Община Сандански и С. С. С.. Трети лица, вкл. съсобственици на имота и лицата, подали сигнал за незаконното строителство, нямат качеството на заинтересовани лица, тъй като заповедта не създава задължения за тях, а възникналите облигационни и друг вид отношения се уреждат по общия исков ред. Лицата, подали сигнал за наличен незаконен строеж, не са заинтересовани лица и на друго основание, а именно: нямат гарантирано от закона участие в процеса, тъй като заповедта по чл.225а, ал.1 ЗУТ не може да създава задължения и права за тях. Предвид изложеното, съдът намира, че не са налице сочените отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено, а касационната жалба - оставена без уважение, като неоснователна. Решението следва да се обезсили по отношение на Н. М. К., Е. Р. К. и Л. Р. К.. Предвид изхода на спора и надлежно и своевремено заявената претенцията за разноски от ответника кмет на Община Сандански, касаторът дължи разноските за настоящата инстанция, съставляващи юрк. възнаграждение в минимален размер от 50 евро, определен по реда на чл. 78 ал. 8 ГПК във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,