Определение № 19 от 06.01.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10975/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба от Е. П. Г. от гр.София против определение № 9751 от 25.06.2024 г., постановено по адм. д. № 4253/2024 г. по описа на Административен съд – София град с доводи за незаконосъобразност на съдебния акт, искане за отмяната му и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. В срока по чл. 232 от АПК от ответника, Комисия за защита от дискриминация, по делото е постъпило становище по допустимостта и основателността на исковата молба. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК от надлежна страна,срещу подлежащ на съдебен контрол съдебен акт, неблагоприятен за жалбоподателя, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е основателна. С обжалваното определение административният съд е отхвърлил на основание чл.23, ал.2 вр. чл.24,т.3 от ЗПП искането на ищцата Е. П. Г. за предоставяне на безплатна правна помощ във вид на процесуално представителство по делото, върнал е исковата молба, подадена от Е. П. Г. срещу Софийски университет „Св.Климент Охридски“ и Комисия за защита от дискриминация и е прекратил производството по адм.д. № 4253/2024г. по описа на АССГ. За да постанови обжалваното определение, АССГ е приел следното от фактическа и правна страна: По отношение искането за предоставяне на безплатна правна помощ съдът е заключил, че същото е неоснователно предвид, очевидната недопустимост на предявените искове. Не била налице третата от кумулативно изискуемите по смисъла на чл.23, ал.2 във вр. с чл.21, т.3 предпоставки за предоставяне на безплатна правна помощ във вид на процесуално представителство – интересите на правосъдието не налагали предоставянето на исканата помощ, тъй като предявените искови претенции са очевидно недопустими и неоснователни. По отношение връщане на предявената искова молба на подателката и прекратяване производството по делото, АССГ е развил съображения за това, че въпреки дадените на ищцата указания за отстраняване нередовностите на исковата молба, съдържащи се в негово разпореждане от 09.05.2024г. за оставяне исковата молба без движение и наличието на доказателства за съобщаването му на страната,същата не е отстранила тези нередовности в законовия едноседмичен срок в цялост – макар да е посочена цена на иска, не е посочено основание на същия, както и защо са платени суми, посочени в табличен вид и какво е отношението на ректора на СУ по получаването им, за да се предяви иска срещу Софийски университет“Св.Климент Охридски“; не е уточнено по делото от какъв административен акт, действие или бездействие се претендират вредите и при упражняване на каква административна дейност от сочените ответници. Налице е хипотезата на чл.129, ал.3 от ГПК, обосноваваща връщане на исковата молба и прекратяване на производството по делото. Обжалваното определение е неправилно и следва да бъде отменено поради постановяването му при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон. Неправилно АССГ е отказал предоставяне на своевременно поисканата от ищцата безплатна правна помощ във вид на процесуално представителство в производството по делото още на ниво отстраняване нередовностите на исковата молба. Указание за това е самото последващо поведение на същия състав на АССГ, който, без представянето на нови доказателства от страна на частната жалбоподателка за това, че отговаря на изискванията на ЗПП, с нарочно определение от 12.08.2024г. /в производство по администриране на частната жалба срещу прекратителното определение/ е предоставил на Е. П. Г. на основание чл.21,т.3 от ЗПП правна помощ чрез определяне на процесуален представител по адм.д. № 4253/2024г. Правно необосновано е да предоставиш правна помощ за по-малкото, а да откажеш предоставянето на такава за по-голямото. Неправилно, от друга страна, АССГ е обосновал отказа си за предоставяне правна помощ на ищцата с явната неяснота, нередовност,водеща до недопустимост на исковата молба и обуславяща наличието на пречката по чл.23, ал.2, предл. последно от ЗПП- интересите на правосъдието не изискват предоставянето на правна помощ. Основните доводи на съда по отношение връщането на исковата молба е нередовност на същата поради неотстраняване в едноседмичен срок от съобщаване на разпореждането за оставянето й без движение на констатираните от съда нередовности на същата. Правната помощ е поискана още към момента на необходимостта от отстраняване на тези нередовности, поради което непредоставянето на правна помощ не може да се обоснове с последиците от непредоставянето й. На следващо място- в нарушение на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалноправните разпоредби АССГ е върнал исковата молба и е прекратил производството по дело преди определението в частта за отказа да се предостави безплатна правна помощ за процесуално представителство / включително и с цел отстраняване нередовностите на исковата молба/ да е влязло в сила. Предвид гореизложеното обжалваното определение като неправилно следва да бъде отменено изцяло, а делото – върнато на същия състав на АССГ за продължаване на съдопроизводствените действия при съобразяване с направените от назначения на ищцата служебен адвокат Ц. К. И. – САК уточнения на исковата молба, съответно - становището на Комисията за защита от дискриминация по допустимостта и основателността на исковата молба. С оглед преценката за това, налице ли са основанията на чл.24а и чл.24б от Закона за правната помощ за прекратяване, съответно -–за лишаване от вече предоставената на ищцата Е.Г. правна помощ, първоинстанционният съд следва отново да изиска от ищцата представянето на декларация по чл.23, ал.3 от ЗПП, като укаже на ищцата, че такава декларация съществува по образец и следва да бъде попълнена от нея. Водим от горното и на основание чл. 236 във връзка с чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК и чл. 129, ал.3 от ГПК, Върховният административен съд, трето отделение