Определение № 735 от 12.03.2026 г. на ВКС по т. д. № 1749/2025 г.

С определение № 3425/03.12.2025г. по настоящото дело, касационното обжалване е допуснато по жалбата на „Кредит плюс „ ООД срещу решение № 3003/16.05.2025г. по гр.д.№ 7665/2024 г. на Софийски градски съд, с което, след отмяна на решение № 7031/17.04.2024г. по гр.д.№ 46508/2023г. на Софийски районен съд, е отхвърлен предявеният от касатора против Я. С. Я. иск, с правно основание чл. 86, ал.1 ЗЗД, за сумата от 17 198,58 лева – мораторна лихва върху усвоена и непогасена от ответника главница от 54 733 лева, по договор за кредит № [ЕГН]/20.11.2017г. и анекс към същия от 20.11.2018г., за периода 18.08.2020г. – 17.08.2023г., прогласени за недействителни, като съдържащи неравноправни клаузи. Касационното обжалване е допуснато по правния въпрос: Разпоредбата на чл. 23 ЗПК забранява ли обезщетяването на кредитодателя, за вреди от забавено изпълнение на задължението на кредитополучателя, за връщане чистата стойност на кредита, при установена нищожност на договора за потребителски кредит, на основание общата разпоредба на чл. 86, ал. 1 ЗЗД ? Делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на 12.03.2026 г. Междувременно касационният състав установи, че пред Съда на европейския съюз е образувано дело С-641/2025г., по преюдициално запитване със следния предмет: 1/ В контекста на обявяването на договор за кредит между потребител и търговец за изцяло недействителен поради това, че съдържа неравноправни клаузи, без които не може да се изпълнява, трябва ли чл. 6, пар. 1, и чл. 7, пар. първи от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори, както и принципите на ефективност, равностойност и пропорционалност да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която търговецът има право да иска от потребителя не само връщане на равностойността на паричните средства, предоставени в изпълнение на договора за кредит, но и законната лихва за забава ? и 2/ При отрицателен отговор на предходния въпрос: трябва ли да се приеме, че посочените в първия въпрос разпоредби и принципи от правото на Съюза не допускат национална правна уредба, съгласно която търговецът има право да иска от потребителя лихви за забава включително за периода преди деня на влизане в сила на съдебното решение, с което договорът за кредит се обявява за недействителен ? Настоящият състав намира, че висящото пред СЕС производство по дело С-641/2025г., и по двата формулирани въпроса, по които се претендира тълкуване приложението на чл. 6, пар. 1 и чл. 7, пар. първи от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори, както и на принципите на ефективност, равностойност и пропорционалност по отношение приложението на национална правна уредба, за дължимост на на законна лихва за забава, начислима върху дължима от кредитополучател чиста стойност на кредита, договорът за който е обявен за недействителен, като основан на неравноправни клаузи, се явява от значение за произнасяне по настоящия спор. Поради това, по арг. на чл. 631 ГПК, производството по настоящото дело следва да бъде спряно до произнасянето на СЕС. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение,