Определение № 9447 от 08.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8839/2025 г.

Производството е по чл. 229, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от М. Т. Т., чрез адв. Н. Баташки, против определение № 4896/12.05.2025 г., постановено по адм. дело № 36/2025 г. по описа на Административен съд - Хасково, с което е оставена без разглеждане жалбата му срещу разпореждане № 6365/14.11.2024 г. постановено по чнд № 6062/2024 г. по описа на Районен съд Пловдив и производството по делото е прекратено. По подробно изложени в частната жалба доводи жалбоподателят оспорва определението като неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон и доказателствата по делото. Иска се да бъде отменено и делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за разглеждане по същество на спора. Ответникът – и.ф. административен ръководител – председател на Районен съд Пловдив в писмено становище оспорва частната жалба като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна, участник в производството пред АС - Хасково, против подлежащ на оспорване съдебен акт, както и в рамките на срока по чл. 230 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови оспореното определение съдът е приел за установено от фактическа страна следното: С разпореждане № 6365/14.11.2024 г. постановено по чнд № 6062/2024 г. по описа на Районен съд - Пловдив е разрешено принудително извършване на полицейска регистрация, изразяваща се в действия по чл. 68, ал. 3, т. 2 и т. 3 от Закон за Министерство на вътрешните работи /ЗМВР/ спрямо М. Т. Т. обвиняем по ДП №74/2024 г. по описа на 02 РУ ОДМВР Пловдив. С разпореждане № 21/0301.2025 г. по същото дело е оставена без разглеждане и върната жалбата на М. Т. Т. срещу разпореждане № 6365/14.11.2024 г. постановено по чнд № 6062/2024 г. по описа на Районен съд - Пловдив. При така установеното и след анализ на разпоредбата на чл. 68 от ЗМВР, административният съд е приел в процесното определение, че даденото по силата на закона разрешение от съда с разпореждане № 6365/14.11.2024 г. не е властническо волеизявление на административен орган по смисъла на чл. 21 АПК. Посочил е, че същото не е индивидуален административен акт, а действия в правомощията на съдебните органи, поради което не подлежи на контрол за законосъобразност по реда на АПК. При тези фактически данни, административният съд е приел от правна страна, че липсва годен за оспорване административен акт, поради което е оставил без разглеждане, жалбата и е прекратил производството по делото. Определението е правилно. Съдът е установил правилно фактическата и правна обстановка и е стигнал до правилни и законосъобразни изводи, които се споделят изцяло от настоящата инстанция. Съгласно чл. 68, ал. 1 от ЗМВР полицейските органи извършват полицейска регистрация на лица, които са привлечени като обвиняеми за извършено умишлено престъпление от общ характер, каквото лице е и частният жалбоподател. В нормата изрично е посочено, че органите на досъдебното производство са длъжни да предприемат необходимите мерки за извършване на регистрацията от полицейските органи, като съгласно чл. 68, ал. 2 от ЗМВР полицейската регистрация е вид обработване на лични данни за лицата по ал. 1, която се осъществява при условията на този закон. Нормата на чл. 86, ал. 3 от ЗМВР предвижда, че за целите на полицейската регистрация полицейските органи: 1. събират за лицата личните им данни, посочени в чл. 18 от Закона за българските лични документи; 2. дактилоскопират и фотографират лицата; 3. изземват образци за ДНК профил на лицата, като за извършване на действията по ал. 3, т. 1 съгласието на лицето не се изисква (ал. 4). Съгласно чл. 68, ал. 5 от ЗМВР лицата са длъжни да оказват съдействие, да не пречат и да не възпрепятстват полицейските органи при извършване на действията по ал. 3, а при отказ на лицето действията по ал. 3, т. 2 и 3 (дактилоскопиране, фотографиране и изземване на образци за ДНК профил) се извършват принудително с разрешение на съдия от съответния първоинстанционен съд, на който е подсъдно престъплението от общ характер, за което е привлечено като обвиняем. В случая видно от материалите по делото полицейската регистрация е извършена на основание чл. 68, ал. 5, изр. 2 от ЗМВР, по силата на акт на наказателен съд и не представлява индивидуален административен акт, който да подлежи на обжалване по реда на АПК. В същия смисъл са и нормите на Наредба за реда за извършване и снемане на полицейска регистрация /НРИСПР/, издадена на основание законовата делегация на чл. 68, ал. 7 от ЗМВР, в която правилата са детайлизирани. В чл. 11, ал. 1 е посочено, че при привличане на лице като обвиняем за извършено умишлено престъпление от общ характер органът на досъдебното производство писмено уведомява съответния ръководител на структура/структурно звено на МВР относно наличието на основание за извършване на полицейска регистрация. Съгласно чл. 11, ал. 4 от НРИСПР при отказ на лицeто за дактилоскопиране, фотографиране и изземване на образци за ДНК профил полицейският орган изготвя мотивирано искане до съответния първоинстанционен съд, на който е подсъдно престъплението от общ характер, за което е привлечено като обвиняем, за издаване на разрешение за принудителното им извършване. При издадено разрешение от съда действията се извършват принудително. Анализът на разпоредбите, намиращи се в чл. 11 от Наредбата за реда за извършване и снемане на полицейска регистрация сочи, че по своя характер извършването на полицейска регистрация, когато това е необходимо и са изпълнени изискванията за такава, не представлява действия на административен орган и не е свързана с издаването на административен акт. От анализа на цитираните норми, се налага изводът, че става дума за извършване на действия по полицейска регистрация, извършването на които е по силата на закона. От материалите по делото е било установено, че М. Т. Т. е привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 2, пр. 1 вр. с чл. 130, ал. 2 от НК по ДП № 74/2024 г. по описа на 02 РУ ОДМВР Пловдив. Не е спорно също така, че същият е отказал полицейска регистрация в писмена декларация по чл. 11, ал. 2 от НРИСПР, поради което началникът на 02 РУ ОДМВР Пловдив е отправил искане до Районен съд – Пловдив за издаване на разрешение за принудително извършване на действия по полицейска регистрация по отношение М. Т. Т.. Видно от данните по делото, органът по досъдебното производство и ръководителят на 02 РУ – ОДМВР Пловдив е процедирал по регламентирания начин, като е инициирал издаването на разрешение от Районен съд – Пловдив за принудително извършване на полицейската регистрация на М. Т. Т.. При така установеното съдът правилно е приел, че в случая липсва годен за оспорване административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК. С оглед изложеното постановеното от първоинстанционния съд определение е правилно и при липсата на касационни отменителни основания същото следва да бъде оставено в сила. Извън предмета на настоящото производство са оплакванията в частната жалба за незаконосъобразност на издаденото от Районен съд – Пловдив определение, постановено в производство по реда на чл. 68, ал. 5 от ЗМВР, поради което настоящият състав не следва да ги обсъжда. За пълнота следва да бъде отбелязано, че правото на защита на жалбоподателя е регламентирано в раздел III от Наредбата за реда за извършване и снемане на полицейска регистрация, където е указан реда в случаите, в които има основание да бъде извършено снемането на полицейската регистрация. По изложените съображения и на основание чл. 236, във вр. с чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,