Определение № 3383 от 07.11.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4504/2023 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на С. Г. К. против определение № 930/18.07.2023 г., постановено по гр.д.№ 456/2023 г. от състав на Окръжен съд – Стара Загора. Ответникът П. С. П. оспорва жалбата с писмен отговор, а с писмен отговор ответникът С. П. К. не я оспорва. Частната касационна жалба е подадена в срок и е процесуално допустима, с оглед цената на предявения иск. С обжалваното определение, съдът е приел, че предявения иск е процесуално недопустим като предявен след изтичането на преклузивния срок по чл.24, ал.4 СК и е потвърдил постановеното в този смисъл определение на районен съд. Съгласно разпоредбата на чл.24, ал.4 СК разпореждането с вещно право върху обща недвижима вещ, извършено от единия съпруг, е оспоримо. Другият съпруг може да оспори по исков ред разпореждането в 6-месечен срок от узнаването, но не по-късно от три години от извършването му. Първата предпоставка за допустимостта на иска е подаването на исковата молба в указаните срокове, които по своя характер са преклузивни. Съдът е приел, че ищцата е узнала за извършеното дарение на процесния недвижим имот, още в деня на сделката, като този свиъ извод съдът е направил въз основа на показанията на разпитаните по делото свидетели. От тях съдът е приел за установено също, че ищцата и съпругът и са решили да се разпоредят приживе с имуществото си в полза на синовете си и внука си, за да няма спорове след смъртта им за наследството. В тази насока съдът е обсъдил и обстоятелството, че преди две години и половина ответникът е започнал да прави ремонти в процесния имот - септична яма, ВиК, подмяна на ел.инсталация, също навежда на извод, че ищцата е знаела за извършеното разпореждане от съпруга и. Предвид установените факти, съдът е приел, че ищцата е знаела за извършеното дарение от деня на извършването му, поради което срокът за оспорването на сделката е изтекъл на 24.12.2020г., т.е. преди подаването на исковата молба, по която е образувано настоящото дело - 19.09.2022г. Тъй като искът е заведен след изтичане на преклузивния срок, предвиден в разпоредбата на чл. 24, ал.4 СК, искът се явява недопустим, поради което производството по делото е прекратено. В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се сочи въпрос, живеенето в общо домакинство обосновава ли знанието за сключената сделка и предполага ли се, че след като живее в имота, неучаствалия в сделката съпруг е информиран за промяната в собствеността. Съдът не е обосновал своите изводи относно знанието на неучаствалия в сделката съпруг въз основа на обстоятелството, че страните по спора живеят в общо домакинство, а въз основа на събраните по делото доказателства – свидетелски показания и не е приел, че след като живее в имота, неучаствалия в сделката съпруг е информиран за промяната в собствеността и това се предполага. Тъй като сочения въпрос от страна на касатора не е обосновал правните изводи относно недопустимостта на иска, въпросът е неотносим към производството по преценка допустимостта на касационното обжалване. Доколкото не се сочат други правни въпроси, касационното обжалване не следва да се допуска. С оглед изхода на спора в настоящото производство, в полза на П. С. П. следва да се присъди сумата 500 лева, на основание чл.78, ал.3 ГПК, представляваща заплатено от страната адвокатско възнаграждение. Водим от горното, състав на ВКС