Решение № 1152 от 03.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10418/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от У Х., гражданин на Китайска народна република, чрез пълномощник адв. А. Гонев, против решение № 24473/15.07.2025 г., постановено по адм. дело № 4833/2025 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ). С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на лицето срещу заповед № 513з-4656/15.04.2025 г. на началника на отдел "Миграция" СДВР, с която е отказано да му бъде предоставено право на продължително пребиваване в Република България. В касационната жалба са развити доводи, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът счита, че е налице годно основание да бъде продължен срока на пребиваването му в страната, като представител на действащо чуждестранно търговско представителство (ТП), надлежно регистрирано в БТПП. Сочи, че макар и новосъздадено, търговското представителство е реално и работещо, противно на възприетото от административния орган и съда. Счита, че съдът неправилно не е кредитирал свидетелските показания по делото. Твърди, че изводите на органа се основават на еднократна проверка на адреса на ТП, без да са събрани допълнителни данни. Поддържа и допуснато нарушение на чл. 26, ал. 1 АПК, което е накърнило правото му на защита. Счита, че не са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая, което е довело до нарушение на принципите на законност, съразмерност, истинност, безпристрастност и прозрачност. Прави искане за отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на АССГ, евентуално – произнасяне по същество с отмяна на оспорената заповед. Ответникът – началникът на отдел „Миграция" СДВР, чрез упълномощен юрк. Георгиева, с писмен отговор оспорва жалбата и моли решението на съда да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд София-град е образувано по жалба на У Х., гражданин на Китайска народна република, против заповед № 513з-4656/15.04.2025 г., издадена от началника на отдел "Миграция" СДВР, с която на основание чл. 26, ал. 1 във вр. чл. 10, ал. 1, т. 23, предл. второ от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ) е отказано да му бъде предоставено право на продължително пребиваване в Република България. От фактическа страна по делото е установено, че на 06.03.2025г., в отдел „Миграция“ СДВР, У Х., гражданин на Китайска народна република, е подал заявление за предоставяне на право на продължително пребиваване в Република България, на основание чл. 24, ал. 1, т. 6 ЗЧРБ – като представител на чуждестранно търговско дружество, регистрирано в Българската търговско-промишлена палата (БТПП). Към заявлението са приложени документи, изискуеми съгласно чл. 14, ал. 1 ППЗЧРБ, вкл. сертификат № 1327, издаден от БТПП, удостоверяващ вписването на търговско представителство с наименование Мънда, Шанхай, с адрес: гр. София, [улица], [адрес], сфера на дейност: производство, търговия, с вписани трима търговски представители, сред които и У Х.. В хода на производството са извършени проверки от служители на отдел „Миграция“ СДВР за потвърждаване на достоверността на декларираните от чужденеца адреси за местоживеене и за извършване на дейността на търговското представителство. При проверка на 04.04.2025г. У Х. е установен на декларирания за живеене адрес, но е заявил, че за първи път чува за търговско представителство Мънда. Извършена е и проверка на адреса на представителството, посочен в сертификата, а именно гр. София. [улица][адрес], като е установено, че на ет. 2 единственият работещ офис е № 7. При разговор със служителката дали на етажа има офис на търсеното търговско представителство, същата е заявила, че работи в сградата от няколко години, но не е чувала за такава фирма, а също и не е виждала китайски граждани на ет. 2 в сградата. Проведен е разговор и със служителка на търговски обект на ет. 1, дали знае за офис на търговско представителство, като същата е заявила, че не знае за такова представителство. Резултатите от проверките са обективирани в Докладна записка рег. № 513р-36216/07.04.2025г. до началника на отдел „Миграция“ СДВР. Допълнително, за установяване на обстоятелствата във връзка с дейността му като търговски представител, е проведено интервю с У Х. в присъствието на преводач, за което е изготвен протокол с peг. № 513р-37006/08.04.2025 г. Видно от проведеното интервю, У Х. не е дал ясна информация за етаж и номер на помещение, не е бил сигурен какъв е оборотът на дружеството и не знаел какви сделки е сключвал и какви документи е подписвал. Твърдял е още, че дейността на представителството е внос на дрехи, а в сертификата е посочено, че дейността е "мебели и офис оборудване, търговия със строителни материали, графичен дизайн". Изготвени са становище рег. № 513р-37162/08.04.2025г. и рег. № 513р-39486/14.04.2025г. до началника на отдел „Миграция“ СДВР, в които са обобщени констатациите, направени при проверките и при проведеното с чуждия гражданин интервю. В резултат е постановен отказ да бъде издадено разрешение за продължително пребиваване в Република България на У Х., на основание чл. 26, ал. 1 във вр. с чл. 10, ал. 1, т. 23, предл. второ ЗЧРБ, който от фактическа страна е обоснован с декларирани от чужденеца неверни данни. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на У Х. срещу горепосочения отказ на началника на отдел "Миграция" СДВР. За да постанови този резултат, решаващият състав е приел, че оспорваният акт е издаден от компетентен орган и в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с приложимия материален закон и неговата цел. След подробен анализ на приобщените по делото доказателства в контекста на относимите материалноправни разпоредби, съдът е споделил извода на административния орган, че чуждият гражданин е декларирал неверни данни, тъй като вписаният адрес на търговското представителство е формален – лицето не е ползвало адреса, вписан като офис на търговското представителство, и липсват данни за извършвана дейност, т.е. не може да се приеме, че той осъществява дейност като търговски представител. С оглед на което е налице приетото от органа основание по чл. 26, ал. 1 във вр. с чл. 10, ал. 1, т. 23, предл. второ ЗЧРБ, налагащо издаването на отказ за предоставяне на право на продължително пребиваване в Република България. Обжалваното решение е правилно. В постановения акт вярно е установена фактическата обстановка, като подробно са анализирани и обсъдени всички твърдения и възражения на страните и представените по делото доказателства. На база изяснената фактическа обстановка и относимата правна уредба са изложени обосновани правни изводи. Мотивите в съдебното решение са формирани след анализ на възприетите факти, като настоящата инстанция напълно ги споделя, поради което не следва да ги преповтаря. Търговското представителство е свързано с реално осъществяване на дейност, макар и нейният обем да не е от съществено значение, като това е едно от основанията за предоставяне на право на продължително пребиваване на територията на Р България по смисъла на чл. 24, ал. 1, т. 6 ЗЧРБ. Целта на пребиваването на чужд гражданин-търговски представител в страната е да спомага активно в осъществяването на дейност от дружеството, което представлява. При осъществяване на функциите си, представителят следва да има реално установена връзка с Република България именно във връзка с тези си функции. Правилни са изводите на решаващия съд, че търговското представителство е длъжно да има вписан адрес, който освен за осъществяване на срещи с клиенти, е и място на което следва да бъде възможно осъществяването на контакт и проверка от органите за контрол. В случая, въпреки че формално е представен сертификат за вписаните обстоятелства в БТПП, заявените от лицето – кандидат за получаване на разрешение за продължително пребиваване, обстоятелства са опровергани от събраните данни при извършената на 04.04.2025 г. проверка от служители на отдел „Миграция“ СДВР, за което е изготвена Докладна записка рег. № 513р-36216/07.04.2025г. до началника на отдел „Миграция“ СДВР. Проверката на адреса, посочен за извършване на търговска дейност от търговското представителство, не потвърждава заявената от чужденеца информация, а установява липса на данни за реално осъществяване на дейност от страна на търговското представителство на адреса по регистрация в БТПП. От така посоченото, обосновано съдът е приел, че заявените от чужденеца обстоятелства с оглед пребиваване и упражняване на търговска дейност не се потвърждават от събраните по делото доказателства. Макар формално да са изпълнени изискванията на закона, с оглед представените договори за наем и декларации-съгласие за ползване на имоти за жилищни и търговски нужди, заявеното от кандидата не отговаря на фактическите установявания по делото. Фиктивното изпълнение на въведените от законодателя изисквания посредством декларирането на неверни данни не съставлява изпълнение на материалноправните предпоставки на закона, изискуеми за издаването на разрешение за продължително пребиваване. Съгласно разпоредбата на чл. 24, ал. 1, т. 6 ЗЧРБ, в редакцията й към датата на постановяване на отказа, разрешение за продължително пребиваване могат да получат чужденци, които притежават виза по чл. 15, ал. 1 и са представители на чуждестранно търговско дружество с регистрирано от Българската търговско-промишлена палата търговско представителство в Република България, като тази регистрация се извършва след проверка и оценка на представени документи. Следва да се отбележи, че производството по регистрация на търговско представителство в БТПП и производството по предоставяне на право на продължително пребиване са две различни производства и всеки орган извършва собствена проверка. В производството по издаване на разрешение за продължително пребиваване в страната, административният орган на собствено основание извършва проверка на заявените от кандидата обстоятелства. Обстоятелството, че в БТПП е регистрирано търговско представителство, при извършване на всички необходими проверки, не означава, че кандидатът отговаря на изискванията на чл. 24, ал. 1, т. 6 от ЗЧРБ. Решението за вписване в единния търговски регистър на Българска търговска-промишлена палата (БТПП) и сертификатът, удостоверяващ вписването, сами по себе си не водят до задължително получаване на разрешение на основание чл. 24, ал. 1, т. 6 ЗЧРБ. В случая, съответен на приобщените по делото доказателства е изводът на решаващия съд за привидно удостоверяване на адреса на търговското представителство, което е основание за отказ по смисъла на чл. 10, ал. 1, т. 23 ЗЧРБ. Неоснователни са доводите в касационната жалба за допуснати нарушения на чл. 26, ал. 1 и чл. 35 АПК, довели до накърнява правото на защита на кандидата за получаване на разрешение за продължително пребиваване в страната, както и до постановяване на оспорвания отказ, без да са изяснени относимите факти и обстоятелства. Следва да се отбележи, че чуждият гражданин очевидно е запознат с образуваното производство по неговото заявление, тъй като освен че е посетен от служители на отдел „Миграция“ СДВР на декларирания адрес по местоживеене, с него е проведено и интервю с конкретно поставени въпроси във връзка с дейността му като търговски представител на регистрираното в БТПП търговско представителство. От събраните в хода на производството данни, включително дадените обяснения от самия заявител по време на проверката на 04.04.2025г., е видно, че същият дори не знае за съществуването на търговско представителство с наименование Мънда, Шанхай, във връзка с чиято дейност иска да получи право на продължително пребиваване в страната. Впоследствие, при проведеното интервю на 08.04.2025г. чуждият гражданин не дава ясни и конкретни обяснения къде се намира търговското представителство, каква дейност развива и какви сделки е сключил като търговски представител. Във връзка със защитната теза, подробно развита в касационната жалба, че не се касае за фиктивно, а реално, новосъздадено ТП, в процес на организиране на дейността му, следва да се отбележи, че заявителят в нито един момент не е споменал подобно обстоятелство, а напротив - изнесъл е конкретни, макар и противоречиви, данни за функциониращо ТП, за негово работно време, оборот от предходна година, сфера на дейност /различна от посочената в представения сертификат от БТПП/. Правилно решаващият съд е счел за неотносими представените в съдебно заседание доказателства /договор за наем, фактури, касови бележки/. Същите удостоверяват факти, настъпили след издаването на процесния отказ, а освен това от тях по никакъв начин не се установява, че кандидатът за получаване на право на продължително пребиваване е запознат със съществуването и дейността на търговското дружество. А както беше посочено, целта на пребиваването на чужд гражданин-търговски представител в страната е да спомага активно в осъществяването на дейност от дружеството, което представлява, каквато цел в настоящия случай не е установена. С оглед на изложеното, при липса на пороците, сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, на ответната страна се дължат разноски за касационната инстанция в размер на 200 лева, при равностойност от 102 евро, представляващи юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правна помощ. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,