Определение № 365 от 15.01.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10639/2024 г.

Образувано е по частна жалба, подадена от М. М. С., против определение № 10008/26.06.2024 г., постановено по адм. дело № 2833/2024 г. по описа на Административен съд – София-град, с което е върната подадената от него исковата молба против Административен съд – Стара Загора с искане за присъждане на обезщетение в размер на 30 000 лева за претърпени неимуществени вреди, причинени вследствие нарушаване правото на Европейския съюз с решение № 464/14.12.2021 г., постановено по адм. дело № 97/2021 г. в частта, с която искът му против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ е отхвърлен за сумата над 100 лева до сумата от 220 лева, ведно със законната лихва, считано от 10.06.2021 г., и производството по делото е прекратено. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното определение, поради и което се иска неговата отмяна. Ответната страна – Административен съд - Стара Загора, не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по искова молба на М. М. С., подадена против Административен съд – Стара Загора, с която се прави искане за присъждане на обезщетение в размер на 30 000 лева за неимуществени вреди, причинени вследствие нарушаване правото на Европейския съюз с решение № 464/14.12.2021 г., постановено по адм. дело № 97/2021 г. в частта, с която искът му против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ е отхвърлен за сумата над 100 лева до сумата от 220 лева, ведно със законната лихва, считано от 10.06.2021 г. Нарушението се изразявало в грубо нарушение на принципа за справедливо обезщетение за претърпени вреди и грубо нарушаване на правото на ЕС при постановяване на решението. С обжалваното в настоящото производство определение АССГ прекратил производството по делото, като приел, че подадената искова молба е недопустима. Посочено е, че два пъти съдът е оставял без движение исковата молба и е давал указания на ищеца да уточни исковата си молба като посочи: кой акт от първичното или вторичното право на ЕС е бил нарушен от Административен съд - Стара Загора, чрез постановяването на решението по адм. дело № 97/2021г., тъй като посочените от ищеца в обстоятелствената част на исковата молба разпоредби на чл. 6 ЕКЗПЧОС във вр. с чл. 6 ДЕС и чл. 47 ХОПЕС, регламентират общи принципи и не покриват изискването за посочване на конкретен акт от първичното или вторичното право на ЕС /конкретна нарушена правна норма на Съюза, която да предоставя права на частноправните субекти/, който да е бил нарушен от Административен съд - Стара Загора при постановяване на посоченото решение; да посочи конкретно и периода в който е търпял вреди от решението на Административен съд - Стара Загора и в какво се изразяват те. Указано му е изрично, че ако не отстрани в определения срок констатираните нередовности на исковата молба, тя ще бъде оставена без разглеждане, а производството по делото – прекратено. Административният съд посочил, че С. представил две молби в отговор на горепосочените указания, но и с двете не отстранил нередовностите по исковата му молба, поради и което съдът върнал иска и прекратил производството по делото. Определението е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са доводите, изложени в частната жалба за неправилност на определението. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, както и за вредите, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове. Настъпилите вреди трябва да са пряка и непосредствена последица от актовете, действията или бездействията на администрацията. Съгласно разпоредбата на чл. 2в ЗОДОВ вредите трябва да са причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз. Никъде в исковата молба и в уточненията към нея не се съдържат доводи за нарушаване на норми от правото на ЕС. Напротив, ясно се посочва, че С. не е доволен от присъдения му размер на обезщетението, поради което „тази несправедливост“ той определя като нарушаване на европейското право. Не съществува нормативна уредба за търсене на имуществена отговорност за вреди от правораздавателната дейност на съдилищата извън случаите, уредени в чл. 2, чл. 2б и чл. 2в от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Съдилищата може да отговарят само в случаите по чл. 2в ЗОДОВ за вреди, възникнали от нарушаване на правото на Европейския съюз, а такива твърдения не се съдържали в исковата молба. Несъгласието на ищеца с резултата на дадено дело не означава, че при постановяването на този резултат страната ще може да го обжалва по реда на чл. 2в ЗОДОВ. От така подадените от страна на М. М. С. молби не става ясно коя норма от правото на Съюза Административният съд – Стара Загора не е приложил правилно. Бланкетното посочване, че са нарушени основни правни принципи на правовата държава не изпълнява определението и разпореждането на първоинстанционния съд, с които са дадени указанията на страната, тъй като е общо и не внася конкретика относно това, кои точно разпоредби от правото на ЕС и как не са съобразени от Административния съд – Стара Загора. Въз основа на изложеното, обжалваното определение, като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 236, във вр. с чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, трето отделение,