Определение № 50347 от 30.09.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2355/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба с вх. № 4412 от 22.02.2022 г., подадена от Ж. Д. Р., чрез пълномощника адв. М. Н., против определение № 578 от 10.02.2022г. по в.гр. д. № 1482/2021г. на Варненския окръжен съд, с което е изменено постановеното въззивно решение № 1869/10.12.2021г. и Ж. Д. Р. е осъден да плати на О. П. В., на основание чл. 78, ал.1 ГПК, сумата 166,66 лева разноски за производството пред ОС-Варна. В частната жалба се поддържа, че определението е неправилно и незаконосъобразно и се иска отмяната му. Изразява се несъгласие с извода на ОС-Варна, че в производство по спорна съдебна администрация приложение намира разпоредбата на чл. 78 ГПК. Ответникът по частната жалба О. П. В., чрез процесуалния си представител адв. К. М., оспорва жалбата като неоснователна. Прави искане за присъждане на разноски. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима-подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: Предмет на разглеждане пред първоинстанционния РС-Варна и пред Окръжен съд Варна са били искания по чл. 127, ал. 2 от СК и искове за издръжка по чл. 143 от СК, предявени от двамата родители на малолетното дете Р. В.. Производството по чл. 127, ал. 2 от СК има характера на спорна съдебна администрация, но доколкото спорът се разглежда от съда и за него са приложими общите правила за разглеждане на исковите производства, то отговорността за разноските между страните следва да бъде понесена с оглед на правилото на чл. 78 от ГПК. В случая, в производството по чл. 248 ГПК, съставът на ОС-Варна, за да направи извод за основателност на молбата на О. В. за изменение на постановеното въззивно решение в частта за разноските е взел предвид, че по въззивните жалби против първоинстанционното решение, подадени от всяка от страните, е постановил решение, с което е потвърдил първоинстанционното решение в частта относно предоставянето на родителските права на майката О. В. и в частта, с която бащата Ж. Р. е осъден да плаща ежемесечна издръжка на детето Р. Р., и е изменил решението в частта относно режима на лични отношения с бащата. Съдът в пълно съответствие с утвърдената съдебна практика по приложението на чл. 248 ГПК е съобразил освен изхода на спора, така и броя на заявените претенции, наличието на предпоставките за изменение на постановеното решение в частта за разноските - спазването на срока по чл. 248, ал.1 ГПК, представянето на списък по чл.80 ГПК, своевременното заявяване на искането за разноски, доказването на извършването им във въззивното производство с договор за правна защита и съдействие от 28.09.2021г., в който са отразени както размера на уговореното възнаграждение за адвокат- 500 лева, така и начина на плащане - в брой, липсата на разграничение в договора от 28.09.2021г., каква част от договореното и платено възнаграждение се дължи за защита по въззивната жалба на молителката В. и каква се дължи за защита против въззивната жалба на насрещната страна Ж. Р.. Поради изложеното, определението е правилно и следва да бъде потвърдено. Не следва да се присъждат разноски на ответника по частната жалба О. В. за адвокатско възнаграждение по настоящото частно производство, доколкото в производство по чл. 248 ГПК не се дължат разноски. Предвид това няма основания за присъждане на разноски и по делата, образувани при обжалване на постановения в това производство съдебен акт. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение