Решение № 4611 от 28.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9818/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Областна дирекция на МВР – Хасково – гр.Хасково, против Решение № 6863/05.08.2025 г., постановено по адм. дело № 1390 по описа на Административен съд - Хасково за 2024 г. С решението на ищеца М. Г. С. от гр.Харманли е уважен изцяло предявеният от него иск и е присъдено обезщетение от 5000.00 /пет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконосъобразната Заповед №272з-2102 /05.09.2018г. на Директора на ОДМВР-Хасково, ведно със законната лихва, считано от 09.12.2021г. до окончателното изплащане на сумата. В жалбата си касаторът ОДМВР-Хасково поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и e необосновано, което представляват касационни основание по чл. 209, ал. 3 от АПК, тъй като съдът неправилно и в противоречие с материалния закон е ангажирал отговорността му. Необосновано е оценил изтичането на информация в медиите и е отчел здравословното състояние на лицето без доказателства за трайно влошаване на здравето на ищеца. В съдебно заседание се не представлява, претендира разноски като юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Ответникът - М. Г. С. от гр.Харманли редовно призован, в съдебно заседание не се явява и не се представлява. Постъпил е отговор на касационната жалба на ОДМВР-Хасково, съобразно указанията на съда. Моли да се отхвърли касационната му жалба. Излага аргументи за нейната неоснователност и поддържа направените изявления пред първоинстанционния съд. Претендира адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция. Представя списък по чл. 80 ГПК. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страни в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение на ищеца М. Г. С. от гр.Харманли е уважен изцяло предявеният от него иск и е присъдено обезщетение от 5000.00 /пет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконосъобразната Заповед №272з-2102 /05.09.2018г. на Директора на ОДМВР-Хасково, ведно със законната лихва, считано от 09.12.2021г. до окончателното изплащане на сумата. Производството пред АдмС-ХАСКОВО е образувано по исковата молба на от М. Г. С. от гр.Харманли, със съдебен адрес: гр.Хасково, [улица], подадена чрез пълномощник, против Областна дирекция на МВР – Хасково – гр.Хасково, бул.“България“ №85. Претендираните вреди произтичат от незаконосъобразна Заповед №272з-2102 /05.09.2018г. на Директора на ОДМВР-Хасково, отменена с Решение №204/04.04.2019г. по адм.д.№865/2018г. по описа на Административен съд –Хасково, влязло в сила на 23.12.2019г. С нея на ищеца било наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и прекратено служебното му правоотношение. Твърди се, че е претърпял значителни неимуществени вреди, поради причинени му значителни и големи негативни преживявания – стрес, срам, притеснения, безпокойство, неудобства, засягане на репутацията и авторитета му. Създалото се в тази връзка положение се отразило негативно и на здравословното му състояние, както и на личния и професионалния му живот. Сочи, че уволнението му било оповестено и отразено в множество централни, регионални, електронни и печатни медии, и станало достояние на широк и неограничен кръг лица, което сринало авторитета му и сериозно накърнило професионалната му репутация на дългогодишен служител на МВР. От фактическа страна административният съд установил, че със Заповед №272з-2102/05.09.2018г. на Директора на ОДМВР-Хасково, на основание чл.204, т.3, чл.194, ал.2, т.4, чл.197, ал.1, т.6, чл.203, ал.1,т.13 и чл.226, ал.1, т.8 от ЗМВР, на младши инспектор М. Г. С. – мл. автоконтрольор I степен в група „Охранителна полиция“ към РУ-Харманли при ОДМВР-Хасково, е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено служебното му правоотношение в МВР. След обжалването й по съдебен ред, заповедта е отменена с Решение №204/04.04.2019г., постановено по адм.д.№865/2018г. по описа на Административен съд - Хасково. Видно от представения заверен препис от съдебното решение, същото е влязло в сила на 23.12.2019г. след осъществен касационен контрол по адм.д. №5319/2019г. по описа на Върховен административен съд. Към исковата молба са приложени разпечатки от електронни издания на btv (btv plus) и на БНР, както и от електронни медии - Сакар нюз, Марица, Хасково.инфо, в които се коментират случаят с настъпилото на 17.08.2018г. ПТП в гр.Харманли, вкл. неизпълнението на служебни задължения от ищеца при отработването му, уволнението на ищеца, както и предприетите от последния действия по обжалване на заповедта за уволнението му, вкл. се съдържа информация относно хода на образуваното в тази връзка съдебно производство. Събрани са доказателства за семейното и здравословното му положение, които не са оспорени от ответника и настоящ касатор. Разпитани са 3 свидетели за обстоятелства, свързани с твърденията в исковата молба по отношение на семейния, личния, обществения и професионалния отзвук на издадените незаконосъобразни заповеди, както и личните преживявания на ищеца. Съобразявайки установеното от фактическа страна, съдът е изложил подробни мотиви, че ищецът е успял да установи предпоставките на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за основателност на допустимата си искова претенция и съответно за ангажиране на отговорността на ОДМВР-Хасково за вреди. Прието е, че по делото е доказано наличието на отменен незаконосъобразен акт на служител на ОДМВР-Хасково, настъпили в резултат на този акт неимуществени вреди, както и причинно-следствена връзка между тях. Въз основа на изложеното, административният съд приел, че предявената искова претенция за неимуществени вреди е доказана по основание и размер спрямо ОДМВР-Хасково, поради което съобразявайки чл. 52 ЗЗД и принципа за справедливост, посочил, че справедливото обезщетение в този случай е в размер на 5000 лв. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съгласно чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл. 4 ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността не се презюмира от закона и затова в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите предпоставки на нормата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ - незаконосъобразен акт, отменен по съответен ред, действие или бездействие на административен орган по повод изпълнение на административна дейност, настъпила вреда, причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и вредата. При липсата на който и да е елемент от фактическия състав не може да се реализира безвиновната отговорност на държавата, в настоящия случай - ОДМВР-Хасково. В случая, както правилно е приел решаващият съд, безспорно е установено наличието на всички предпоставки за основателност на подадения иск на М. Г. С.. Правилно е прието от административния съд наличието на отменен по съответния ред административен акт – Заповед №272з-2102 /05.09.2018г. на Директора на ОДМВР-Хасково, следователно е осъществен първия елемент от фактическия състав на отговорността по чл.1, ал,1 от ЗОДОВ при и по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл. 4 ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Съгласно теорията и съдебната практика, "пряка и непосредствена" е тази вреда, която следва закономерно от твърдяната незаконосъобразна административна дейност или акт, по силата на безусловно необходимата причинно – следствена връзка, която съществува между тях. Пряка последица означава директно въздействие върху правната сфера на увредения, т. е. увреденото лице не би претърпяло вредите, ако не бе незаконосъобразния административен акт, и ако административният орган или длъжностните лица бяха действали съобразно закона. Под преки вреди следва да се разбират само тези, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат. Освен преки, вредите следва да бъдат и непосредствени, т. е. да са настъпили по време и място, следващо противоправния резултат. В този смисъл АдмС-ХАСКОВО правилно е посочил, че има пряка връзка между заповедта за уволнение и настъпилите вреди. Настоящата инстанция споделя изцяло изложените от съда мотиви и не следва да ги преповтаря на основание чл. 221, ал. 2 АПК. Обосновано административният съд е уважил изцяло исковата претенция за неимуществени вреди. Настоящият състав счита, че при определянето на размера на дължимото обезщетението за неимуществени вреди, причинени на С. от незаконосъобразната заповед на Директора на ОДМВР-Хасково, административният съд е спазил принципа за справедливост, съгласно чл. 52 ЗЗД, и правилно е определил размера. При определянето му имат значение интензитета и продължителността на търпените негативни емоции. Правилно са кредитирани свидетелските показания на свидетелите на ищеца – К. и Т., които добре описват емоционалното му състояние и душевни терзания, които лицето е понесло в резултат на оставането си без работа. Адекватно са възприети показанията и обосновано са изложени мотиви по отношение на твърденията на свидетелката, независимо от обстоятелството, че е съпруга на ищеца. Що се отнася до възражението, че са отчетени за определяне на размера на обезщетението здравословното състояние на ищеца и обществения отзвук от публикуваната в електронните медии информация за уволнението, настоящият състав го намира за неоснователно. Първоинстанционният съд обосновано е посочил, че влошаването на здравословното състояние на ищеца е инцидентно, доказано е с медицински документи и очевидно има връзка с издаване на незаконосъобразната заповед. Това състояние е усилило негативните емоции на ищеца и правилно е станало основание за увеличаване на размера на присъденото обезщетение. В допълнение - не се е твърдяло по делото, че публикуваната от медиите информация е предоставена от касатора. Няма и никакво значение за размера на обезщетението кой е източникът на тази информация. Фактът на публичното разгласяване обаче е увеличил неимоверно вътрешния отклик и негативните преживявания на С., а това не може да бъде подминато от съда при определянето на адекватния размер на обезщетението по справедливост. Именно затова и настоящата инстанция намира за правилни изложените от АдмС-Хасково в тази връзка мотиви. Поради това, първоинстанционният съд е постановил решението си в съответствие с приложимия закон, като правилно е уважил исковата претенция на С. по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ срещу ОДМВР-Хасково. Правилно е уважен и акцесорния иск за лихви. Съдебното решение, като правилно, следва да се остави в сила. С оглед изхода на делото, разноски на ответника в размер на евровата равностойност на 1000 лв. се дължат. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховния административен съд, състав на Трето отделение,