Решение № 2608 от 10.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 12354/2025 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Л. М. А., чрез адв. Т. Лисичкова, срещу Решение № 2986/07.11.2025 г. на Административен съд- Русе по административно дело № 455/2025 г. Касаторът твърди неправилност на обжалваното съдебно решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Според него първоинстанционният съд не е обсъдил всички правнорелевантни факти и обстоятелства, имащи съществено значение за личното положение на търсещото закрила лице. Молбата към съда е да отмени съдебното решение и преписката да бъде върната на административния орган за ново произнасяне по молбата за закрила на Л. М. А.. Ответникът - председателят на Държавна агенция за бежанците /ДАБ/ при Министерски съвет /МС/, чрез гл. юриск. Хичовски, оспорва жалбата и моли първоинстанционното решение да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура изразява становище за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията, посочени в нея и след проверка на административния акт за законосъобразност, жалбата се явява частично основателна. От фактическа страна по делото е установено следното: На 31.10.2024 г., в 08:30 часа на ГКПП – Русе – Дунав мост изход, в зоната на отговорност на ГПУ – Русе, е задържано лице, непълнолетен сирийски гражданин- Л. М. А.. Същият няма документи за влизането си страната по законоустановения ред и прави опит да я напусне, укрит в ремаркето на товарен автомобил. На 31.10.2024 г. момчето е прегледано от педиатър в УМБАЛ „К.“ – Русе и е установено, че е в добро общо състояние. Непридруженият непълнолетен разказва, че семейството му е напуснало Сирия нелегално, поради военните действия там, когато той е бил на двегодишна възраст. Родителите му са в Сирия, като семейството е многодетно – общо 6 деца с него. Живели са в гр. Шанлъурфа и гр. Истанбул, Р Турция. Там е учил до 9 клас. Взаимоотношенията му със семейството са добри и имат изградена емоционална връзка. Осигурена е възможност момчето да контактува с членовете на семейството си и роднини чрез социални мрежи и видео чат. Желае да започне процедура по предоставяне на международна закрила на територията на Р България и процедура по събиране с другите членове на семейството. Детето се намира в Кризисен център за деца, чужди граждани и деца бежанци в риск [заличен текст] - [населено място], [улица], като спрямо него е предприета мярка за закрила по чл.4, ал.1, т.5 от ЗЗДет. със Заповед № ЗД/Д-Р-123/31.10.2024 г. на директора на ДСП – Русе. С молба, вх. № ПМЗ-ВР-639/28.11.2024 г. до ДАБ при МС, подадена чрез РПЦ – гр. София, Военна рампа, Л. М. А. е поискал предоставянето на международна закрила от Република България. От попълнения регистрационен лист се установява, че Л. А. е сирийски гражданин, роден на [дата]., с постоянен адрес в гр. Ракка, религия – [заличен текст], с начално образование, без професия, неженен, с адрес в Република България - гр. Русе, [улица]. В графата „Документи за самоличност“ на регистрационния лист няма попълнена информация. По отношение на семейството му е отбелязано, че баща му, майка му, тримата му братя и двете сестри са с местонахождение в Сирия. Видно от писмо на директора на РПЦ - София от 03.12.2024 г. до директора на „СП“ – Сердика и до председателя на ДАЗД, към онзи момент Л. М. А., рег. № [номер], [ЛНЧ], е пребивавал на адрес: гр. София, [улица], [заличен текст]. В него е отразено още, че лицето е непридружен непълнолетен сирийски гражданин, с етническа принадлежност – [заличен текст], вероизповедание – [заличен текст], говорещ арабски и турски език. От проведеното с детето интервю се е установило, че е напуснал Сирия нелегално през 2014 г. Със семейството му са заминали за Турция и пребивавали там около 10-11 години. Близките му се върнали в Сирия през 2020 г., тъй като положението в Турция станало сложно. Той останал още три години, като работел, но животът му бил неспокоен и искал да напусне Турция. Пристигнал нелегално в България на 31.10.2024 г. и успял да премине транзитно в Румъния, но там го арестували и го върнали в България. Твърди, че е пътувал сам. Заявява, че има братовчеди в друга държава-членка на ЕС. Всичките му близки били в гр. Ракка, а той тръгнал сам, защото останалите нямали финансова възможност. Посочва, че никога не е бил арестуван и не е бил осъждан в Сирия. Напуснал страната си по произход поради водената война. Дава обяснение, че сега е на възраст, на която в Сирия биха го взели да воюва, а той не желае това. Не е имал проблеми заради етноса си, но твърди, че ако сега се върне би имал такива. Заявява, че е [заличен текст] и никога не е имал проблеми заради религията си. Разказва още, че е бил свидетел на военни действия в Сирия по времето на Башар Асад и не иска да се връща там преди да свърши войната. Иска да получи закрила в България и да подаде молба за събиране на семейството в гр. София. В отговор на писмо на ДАБ, с писмо с рег. № М-3178/11.03.2025 г. на Държавна агенция "Национална сигурност", е посочено, че не се възразява да бъде предоставена международна закрила в Р България на жалбоподателя в случай, че отговаря на условията по ЗУБ. В представено становище от главен експерт в ПМЗ – кв. Военна рампа, РПЦ – София към ДАБ, след преценка на събраните по преписката доказателства, се предлага на чужденеца да се откаже предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. След анализ и преценка на събраните по административната преписка доказателства и с оглед представената справка с вх. № МД-02-60/24.01.2025 г., изготвена от дирекция „Международна дейност“ към ДАБ при МС, председателят на ДАБ е издал оспореното Решение № 2831 от 31.03.2025 г., в което е приел, че липсват предпоставките по чл.8 от ЗУБ и чл.9 от ЗУБ, поради което и на основание чл.75, ал.1, т.2 и т.4 от ЗУБ отказал да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на жалбоподателя. В кориците на делото са представени още справки от 29.01.2025 г. и 30.09.2025 г. на Дирекция „Международна дейност“ към ДАБ при МС относно актуалната обществено-политическа обстановка в Сирия. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на Л. М. А., гражданин на Сирия, против Решение № 2831 от 31.03.2025 г., на председателя на ДАБ при МС, с което поради липса на предпоставките по чл.8 и чл.9 ЗУБ на чужденеца е отказано да му бъде предоставен статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови този резултат, съдът приема, че административният акт е издаден от компетентен орган и в изискуемата от закона писмена форма, като съдържа посочените в чл.59, ал.2 АПК реквизити, включително фактическите и правни основания за постановяването му, както и без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при правилно приложение на материалния закон. Излага съображения, че молителят има качеството „чужденец“ по смисъла на § 1, т.1 ДР ЗУБ, поради което е лице, което има право да поиска предоставяне на закрила в Република България. Приема, че не са налице предпоставките по чл.8, ал.1 ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец, тъй като жалбоподателят не обосновава твърденията си за осъществено спрямо него преследване поради някоя от причините, посочена в същата норма. Счита, че потвърдените от молителя факти по време на проведеното в административното производство интервю не обуславят извод за осъществено спрямо него преследване по смисъл на чл.8, ал.4 ЗУБ, както и не представлява основание за предоставяне на статут на бежанец неговото нежелание да отбие военната си служба. Посочил е също, че сирийското законодателство позволява освобождаването от военна служба за определена категория лица със статут „ученици“, както и за студентите в рамките на периода на тяхното следване. Излага съображения, че няма никакви данни, че при завръщане на чужденеца в държавата по произход той ще бъде принуден от новите сирийски власти да участва в агресивни военни действия или в такива, които предполагат извършване от негова страна на престъпление или на деяние по чл.12, ал.1, т. 1 – 3 ЗУБ. Първоинстанционният съд приема, че не са налице и предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут съгласно чл. 9, ал. 1, т. 1 и 2 ЗУБ, тъй като в случая чужденецът не навежда като причина за напускането на страната си наличието на опасност да бъде осъден на смъртно наказание или екзекуция, да бъде подложен на изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание. Обосновава извод, че спрямо жалбоподателя не са налице условията за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Съобразявайки се с решение на Съда на Европейския съюз от 17 февруари 2009 г. по дело С-465/2007 г., приема, че в контекста на бежанската история на чужденеца вътрешните конфликти в Сирия не са довели до тежки и лични заплахи за живота или личността му като гражданско лице, както и че ситуацията в страната не е достигнала до изключително високо ниво на безогледно насилие, така че съществуването на такива заплахи да се считат за установено без да се налага те да бъдат доказвани. Съдът се позовава на информацията от представените по делото справки на Дирекция „Международна дейност“ при ДАБ и общодостъпна информация от други източници, от които е видно, че общото положение в страната по произход търпи съществена промяна и се подобрява, като стига до заключението, че същата не може да се приравни на безогледно насилие, тъй като безредиците не засягат цялата й територия, а са налице въоръжени действия, които не са повсеместни, локализирани са в отделни нейни части и не са насочени към мирното население на тази страна. Обосновава извод, че обстановката в Сирия е овладяна до степен, която да осигури приемливо ниво на сигурност за гражданите и възможност за завръщането им. С оглед на това, че административното производство започва докато чужденецът е непълнолетен, съдът сочи, че фактът, че лицето е непридружен непълнолетен към момента на подаване на молбата за закрила не представлява самостоятелно и достатъчно основание за предоставяне на международна закрила, което да може законосъобразно да замени отсъствието на материалноправните предпоставки за предоставянето й, като в случая не е допуснато нарушение на чл.6а, във вр. с § 1, т.5 ДР ЗЗДет. към момента на постановяване на обжалвания административен акт. Съдът е отбелязал добрата социализация на Л. А. в настоящата му среда, но е приел, че това обстоятелство не е въведено от законодателя за предоставяне на закрила по чл.8 и чл.9 от ЗУБ. Решението е правилно като краен резултат в частта, с която е отхвърлено оспорването срещу отказа за предоставяне на статут на бежанец. Съгласно чл.8, ал.1 ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Съгласно разпоредбата на чл.8, ал.4 от ЗУБ, при анализ на понятието „преследване“ следва да се разбира нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. В настоящия случай обоснован и в съответствие с материалния закон е изводът на съда, че в конкретната бежанска история не се откриват предпоставки за прилагане разпоредбата на чл.8 ЗУБ за предоставяне на бежански статут. Видно от бежанската история на търсещия закрила, не са налице основателни опасения от преследване на база религия, раса, националност, принадлежност към определена социална група, политическа партия или поради политически убеждения. Чужденецът е напуснал Сирия в ранна детска възраст по причина на водената в тази страна война. По отношение на него не са били отправяни заплахи от субекти на преследване по смисъла на закона, не е бил арестуван, съден или осъждан, не е имал проблеми, свързани с етническия си произход или с изповядваната от него религия. Така представената история не разкрива необходимост от предоставянето на статут на бежанец, поради което крайният извод на първоинстанционния съд за отсъствие на материалноправните предпоставки за предоставяне на бежански статут на чужденеца по смисъла на чл.8 ЗУБ е обоснован и правилен. Решението е неправилно в частта, с която е отхвърлено оспорването срещу отказа за предоставяне на хуманитарен статут. Постановено е при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и превратно тълкуване на фактите, довело до неправилно приложение на материалния закон. В решението на административния орган е обсъждана възможността за връщане на детето в Сирия при родителите му, но и административният орган, и съдът не са изследвали въпроса за осъществимостта на това връщане в семейна среда, предвид данните по делото за пребиваване на територията на Република Турция в продължение на 10-11 години. В този смисъл не е съобразено при какви условия на живот би се върнало детето в родния му град Ракка, както и тези условия дали не биха били равнозначни на нарушаване на основните му права до степен на изтезание, предвид несъответствието между специфичните потребности на детето и актуалната ситуация в страната на произход. Докато условията в тази страна може да не са толкова драстични, че да представляват основание за предоставяне на хуманитарен статут или прилагане забраната за връщане по отношение на възрастен човек, то по отношение на непълнолетно лице тези условия може да обуславят предоставянето на закрила. От член 24, параграф 2 от Хартата на основните права в ЕС, както и от член 3, параграф 1 от Международната конвенция за правата на детето, приета от Общото събрание на Организацията на обединените нации на 20 ноември 1989 г., към който изрично препращат разясненията относно член 24 от Хартата, следва, че висшият интерес на детето трябва да се вземе предвид не само при преценката по същество на молбите, които се отнасят до деца, но и да окаже влияние върху процеса на вземане на решения, предхождащ тази преценка, посредством специални процесуални гаранции. Всъщност, както отбелязва Комитетът по правата на детето на Организацията на обединените нации, понятието „висш интерес на детето“ по смисъла на член 3, параграф 1 се основава едновременно на материално право, на тълкувателен принцип и на процесуалноправна норма (вж. Общ коментар № 14