Определение № 2152 от 15.07.2026 г. на ВКС по т. д. № 359/2026 г.

Производството е образувано по искова молба на [община], чрез процесуален пълномощник, с която са предявени срещу „Евро Интегра Консулт“ ЕООД, регистрирано в Република Украйна, обективно съединени искове под евентуалност с правно основание чл. 47, ал. 1, т. 2, т. 4 и т. 6 ЗАрб за отмяна на арбитражно решение № 2-113 от 12.07.2025 г., постановено по арбитражно дело № 2-13/2025 г. на арбитър ad hoc Х. П., [населено място], [улица]. В исковата молба се твърди, че с арбитражното решение [община] е осъдена солидарно с „Легия“ ЕООД да заплати на „Евро Интегра Консулт“ ЕООД сумата от 296 250 лв., представляваща неплатени действително извършени СМР по Договор за възлагане на обществена поръчка № 115 от 01.07.2013 г. с предмет: „Изпълнение на СМР на обект: Реконструкция/рехабилитация на водопроводна мрежа в селата Гита, Свобода и Зетьово на територията на [община] по четири обособени позиции“, която сума е обективирана като дължима по фактура № 2/01. 10.2025 г., фактура № 24 от 31.07.2020 г. и Акт № ОП 4-003/30.09.2014 г. Исковата молба е била нередовна, поради което с разпореждане № 408 от 19.02.2026 г. на Председателя на I т. о. е оставена без движение, като на ищеца са дадени подробни указания в едноседмичен срок от получаване на препис от разпореждането да представи: 1). на основание чл. 128, т. 2 ГПК платежен документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 1 514.70 евро; 2). на основание чл. 128, т. 3 ГПК препис от исковата молба и приложенията към нея за връчване на ответника „Евро Интегра Консулт“ ЕООД, а предвид обстоятелството, че процесуалното действие по подаване на исковата молба е извършено в електронна форма, и в случай че ищецът не желае да представи препис на хартиен носител, да представи доказателства за внесена по сметката на ВКС държавна такса в размер на 5.42 евро за възпроизвеждане на исковата молба и приложенията ѝ на хартиен носител, както и 3). доказателства за правосубектността на соченото като ответник „Евро Интегра Консулт“ ЕООД – дружество, регистрирано в Украйна, както и за неговите адрес и законни представители или пълномощници. Ищецът изрично е бил предупреден, че при неизпълнение на дадените указания за изправяне нередовностите на исковата молба същата ще бъде върната. Съобщението с приложен препис от разпореждането с дадените указания е надлежно връчено на процесуалния представител на ищеца 05.03.2026 г., като в указания едноседмичен срок с молба с вх. на ВКС № 4799/10.03.2026 г. [община] е изпълнила указанията относно представяне на платежно нареждане за сумата от 5.42 евро съгласно чл. 102з, ал. 3 ГПК вр. чл. 73, ал. 3 ГПК вр. чл. 23, т. 3 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, както и това за представяне на доказателства за правосубектността на соченото като ответник „Евро Интегра Консулт“ ЕООД. По отношение на дължимата за производството държавна такса в размер на 1 514.70 евро ищецът е направил искане за продължаване на основание чл. 63 ГПК на срока за отстраняване на тази нередовност с шест месеца. С определение № 906/24 .0 3.2026 г. по настоящото дело, съставът на ВКС намери искането по чл. 63 ГПК за частично основателно с оглед изложените от молителя обстоятелства за липса на възможност за разпореждане с част от средствата по банковите сметки на Общината и за необходимост от съобразяване с разчетите в общинския бюджет във връзка с ограничението по чл. 98, ал. 1 от ЗПФ до ограничаване размера на разходите, които обосновават извод за съществуващо затруднение за молителя за заплащане на държавната такса. Поради това на основание чл. 63 ГПК определеният с разпореждане № 408/19.02.2026 г. срок за отстраняване нередовностите на исковата молба беше продължен с три месеца – до 12.06.2026 г., вкл. До изтичането на продължения срок и към настоящия момент указанието за внасяне по сметката на ВКС на държавна такса в размер на 1 514.70 евро, дължима съгласно чл. 48, ал. 5 ЗАрб (ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 01.08.2025 г.) във вр. чл. 18, ал. 4 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК (нова, ДВ, бр. 99 от 2025 г.), не е изпълнено. Поради това и на основание чл. 129, ал. 3 ГПК във вр. чл. 128, т. 2 ГПК исковата молба следва да бъде върната, а производството по делото – прекратено. Така мотивиран, Върховният касационен съд в състав на Първо търговско отделение