Определение № 10382 от 27.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5797/2025 г.

Производството е по реда на чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) вр. чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по молба на Я. Р. Ш., подадена чрез пълномощника адвокат Н. Обретенова за допълване на определение № 6656 от 18.06.2025 г. постановено по адм. дело № 5797/2025 г. на Върховния административен съд, петчленен състав, в частта за разноските. В молбата се сочи, че са налице изискванията на чл. 213а, ал. 9, вр. ал. 6, т. 2 АПК. Присъждането на разноски е било поискано с отговора на частната жалба, като към него е представен и договор за правна помощ в който е записано плащането им, но съдът не се е произнесъл по искането. Я. Ш. моли определението да се допълни, като му бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева. Ответникът по молбата - министър на туризма, чрез пълномощника юрисконсулт Л. Арсова, представя отговор в който оспорва молбата и претендира за отхвърлянето й. Прави възражение на прекомерност на адвокатското възнаграждение, което счита за несправедливо с оглед фактическата и правна сложност на делото. Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия, като прецени данните по делото намира, че молбата за изменение е допустима - подадена е в законния едномесечен срок от постановяването на акта и от надлежна страна. Молителят не е представил списък по чл. 80 ГПК, но наличието на такъв не е абсолютна процесуална предпоставка, тъй като се касае за допълване на съдебния акт, а не за неговото изменение и съдът не се произнесъл в определението си по отговорността за разноски. (Вж. т. 8 от тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК). Разгледана по същество молбата е неоснователна, по следните съображения: С определението, чието изменение се иска е оставена без разглеждане частната жалба на министъра на туризма, против определение № 4502 от 30.04.2025 г. по адм. дело № 3454/2025 г. на Върховния административен съд, пето отделение, тричленен състав, тъй като министърът не е бил страна в касационното производство пред тричленния състав. Ответникът по тази жалба - Я. Ш., е представил писмен отговор по нея срока по чл. 232 АПК, с който е поискал оставянето й без уважение по подробно изложени съображения. В отговора е поискал присъждането на разноски. Като доказателство за извършването им е представил договор за правна защита и съдействие между Ш. и адвокат Обретенова, с който е договорено адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева, начинът на плащането е установен да бъде в брой, а срокът за плащане - на 06.02.2025 г., датата на която договорът е сключен. В договора няма текст според който възнаграждението е заплатено. Действително в случая са налице предпоставките на чл. 213а, ал. 9, вр. ал. 6, т. 2 АПК за присъждане на разноски, но при липсата на доказателства, че адвокатското възнаграждение е платено, разноски не следва да се присъждат на молителя, тъй като не е доказано, че същите, макар да са договорени, са извършени реално. Според задължителната съдебна практика - т. 1 от цитираното по-горе тълкувателно решение, при липсата на вписване за направено плащане в договора за правна помощ, същият няма характера на разписка. Водим от горното и на основание чл. 248 ГПК, вр. чл. 144 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия,