Определение № 627 от 14.02.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2849/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК вр. чл. 248, ал. 3 ГПК. С определение №441, постановено на 27.04.2023г. по в.гр.д.№1017/2022г., Първи въззивен граждански състав на Окръжен съд-Благоевград е оставил без уважение молбата, подадена от адв.К. М., като пълномощник и процесуален представител на Л. Д. А., за допълване на решение №68 от 13.02.2023г., постановено по в.гр.д.№1017 по описа на съда за 2022г., в частта му за разноските. Определението е обжалвано от адв.К. М., като пълномощник и процесуален представител на Л. Д. А., с оплаквания, че е неправилно, постановено в нарушение на процесуалните правила и необосновано и с искане да бъде отменено и в нейна полза бъде присъдено адвокатско възнаграждение за осъществяване на безплатна правна помощ на представляваната Л. Д. А.. Претендира и разноските, сторени за производството по частната жалба. За неправилен счита извода на въззивния съд, че адвокатско възнаграждение не следва да й бъде присъдено, като навежда довод, че съдът не е съобразил процесуалното поведение на въззивника в хода на производствата пред двете инстанции и поддържаните от него възражения. Посочва, че макар формално съсобствеността между страните да не е била оспорвана от въззивника, оспорването на предявения иск за делба като недопустим и в условията на евентуалност, неоснователен, е поддържано от него както в отговора на исковата молба, така и в подадената от него въззивна жалба, с която решението на първоинстанционния съд е било оспорено. Позовава се на практиката на ВКС, обективирана в определение №193 от 26.11.2020г. по ч.гр.д.№2700/2020г. на ІІ г.о. на ВКС и определение №641 от 14.12.2015г. по гр.д.№5269/2015г. на І г.о. на ВКС. В писмен отговор в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК ответникът [община] изразява становище, че жалбата е неоснователна по изложените в отговора съображения. Частната жалба е допустима, подадена е в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 275, ал. 2 ГПК. Разгледана по същество жалбата е основателна поради следните съображения: При постановяване на обжалваното определение въззивният съд е взел предвид, че производството е за съдебна делба, както и че в разпоредбата на чл. 355 ГПК законодателят е въвел диференциран режим на разноските в делбеното производство - разноските се определят по реда на чл. 78 ГПК само за присъединените искове, а разноските по същинската делба се определят съобразно дяловете на съделителите. Посочил е, че в случая в отговора на въззивната жалба, подаден от Л. А. чрез адв.К. М. е посочено, че въззивникът не оспорва наличието на съсобственост, нито квотите в съсобствеността. И като е взел предвид, че не са поставяни преюдициални въпроси в делбеното производство, е приел, че разноски по реда на чл. 78 ГПК не следва да бъдат присъждани. Действително, както е прието и в обжалваното определение, делбеното производство е уредено в ГПК като особено исково производство, като в Глава двадесет и девета на Част Трета ГПК се съдържа и особено правило за отговорността за разноски - чл. 355 ГПК, според което страните заплащат разноските съобразно стойността на дяловете им, включително разноските по чл. 78, ал. 1 ГПК. По присъединените искове в делбеното производство разноските се определят по чл. 78 и чл. 78а, като при прилагането на чл. 78, ал. 2 не се вземат предвид таксите, които се събират върху стойността на дяловете. Според трайно установената и непротиворечива практика на ВКС обаче сторените във въззивната инстанция разноски, се дължат на общо основание, като за тях намира приложение разпоредбата на чл. 78 ГПК, тъй като са направени във връзка с повдигнат спор за законосъобразността на първоинстанционния съдебен акт. В тези актове е направено разграничение между реда за присъждане на съдебни разноски в първата фаза на делбата в случаите, когато не е налице спор между страните относно обектите, които следва да се допуснат до делба, наличието на съсобственост и правата им, в които случаи следва да намери приложение чл. 355 ГПК, и в случаите на оспорване на иска за делба чрез правоизключващи възражения относно наличието на съсобственост, квотите на съделителите, правото на някой от тях да участва в делбата, както и за наличието на годен обект на делбата, когато спорът е пренесен във въззивната или касационна инстанция, в които се прилага разпоредбата на чл. 78 ГПК. В този смисъл становище е изразено в определение № 373 от 02.07.2013г. по гр.д.№1242/2013г. на І г.о. на ВКС; определение №255 от 09.10.2013г. по гр.д.№563/2012г. на І г.о. на ВКС; определение №83 от 24.04.2014г. по гр.д.№948/2012г. на ІІ г.о. на ВКС; определение №252 от 11.07.2014г. по гр.д.№2024/2014г. на І г.о. на ВКС; определение №692 от 29.09.2014г. по гр.д.№4283/2014г. на ІІІ г.о. на ВКС и др. Когато спорът относно наличието на съсобственост, квотите на съделителите, правото на някой от тях да участва в делбата, както и за наличието на годен обект на делба, бъде пренесен пред въззивната инстанция, приложение намират правилата на чл. 78 ГПК. В настоящия случай решението на първоинстанционния съд е било обжалвано от [община] пред въззивния съд с доводи, че предявеният от Л. Д. А. иск за делба е недопустим, евентуално неоснователен, т.е. макар да не е било оспорено твърдението за наличие на съсобственост върху процесния недвижим имот, оспорено е правото на Л. Д. А. да иска делба на съсобствения недвижим имот. В подобна хипотеза, според трайно установената, посочена по-горе практика на ВКС, която настоящият състав споделя, ако въззивната жалба бъде приета за неоснователна, в полза на ответника по нея следва да бъдат присъдени направените по делото разноски. Постановеният от въззивния съд съдебен акт, в който е прието, че в подобна хипотеза разноски в полза на ответника по въззивна жалба не следва да бъдат присъждани, е неправилен и следва да бъде отменен, като на адв. К. М. бъде присъдена сумата от 1050 лв. като адвокатско възнаграждение за осъществена правна помощ и съдействие при условията на чл. 38 ЗА. Неоснователно е искането на адв.К. М. за присъждане на разноски и в настоящето производство. Трайно и последователно ВКС приема в своята практика, че разноски в производство по чл. 248 ГПК не се присъждат. Тази практика изцяло се споделя и от настоящия състав. Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение