Определение № 239 от 17.10.2017 г. на ВКС по т. д. № 439/2017 г.
ВКСII търговско отделение17.10.2017 г.докладчик Петя Хорозова
Диспозитив
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Х. И. И., Е. В. И. и Ц. И. И. за освобождаване от такса за касационно обжалване, на основание чл.83 ал.2 ГПК. ПРЕДОСТАВЯ нов едноседмичен срок, считано от съобщението, за изпълнение на указанията в определение № 524/22.08.2017 г. относно редовността на касационната жалба, чрез представяне на доказателства за внасяне на дължимата държавна такса, в противен случай производството по делото ще бъде прекратено. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
С определение № 524/22.08.2017 г. по т.д.№ 439/2017 г. по жалба на Х. И. И., Е. В. И. и Ц. И. И. е допуснато касационно обжалване на решение № 1138/21.06.2016 г. по в.т.д.№ 110/2016 г. на ВТАС, като на касаторите е указано в едноседмичен срок да представят доказателства за внасяне на дължимата държавна такса за разглеждане на касационната жалба, в размер на 1 013.30 лв. В този срок е постъпила молба от касаторите за освобождаване от внасянето на такса, на основание чл.83 ал.2 ГПК. Към нея са приложени декларации за материално и гражданско състояние, удостоверения за раждане, доказателства за вписани възбрани върху недвижими имоти, собственост на Х. И., като длъжник по изпълнителни дела. Настоящият съдебен състав намира искането за неоснователно. Касаторите са солидарно отговорни за заплащане на установеното с въззивното решение вземане, респективно, при същите условия следва да заплатят и дължимата за касационното обжалване държавна такса. Съдът, след справка в търговския регистър, установи, че Х. И. И. е вписан като съдружник и управител в М. – 2005 О., В. – СТРОЙ О. и З. БРЪШЛЯНИЦА О.; само като управител - в Х. – СТРОЙ П. О. и П. СТРОЙ К. О., както и е регистриран като ЕТ. Липсват данни търговците да са с прекратена дейност. Тези обстоятелства не са намерили отражение в представената имуществена декларация. Предвид изложеното съдът преценява, че същата е непълна и недостоверна, а касаторът Х. И. И. е в състояние да заплати посочената по-горе такса. На следващо място, касационната жалба е депозирана на 27.10.2016 г. След този момент и за период от около година касаторите са имали знанието, че при допускане на исканото от тях касационно обжалване ще следва да внесат и дължимата за него държавна такса, която при тези факти /размер, време, брой задължени лица/ не представлява прекомерна финансова тежест за последните, независимо от декларираните от тях обстоятелства. Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение