Определение № 50202 от 20.09.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2854/2022 г.

Производство по чл. 282, ал. 5 ГПК. Постъпило е искане с вх. № 503443/27.07.2023 г. по регистъра на ВКС, подадено от „Интер керамик“ ООД с ЕИК[ЕИК] и седалище [населено място] чрез адв. П., както и от И. К. И. и И. Н. И., и двамата чрез адв. К., обективиращо съгласието на насрещните страни за извършване на доброволно плащане на присъдените с въззивното решение № 775 от 30.05.2022 г. по гр. д. № 3702/2021 г. на Апелативен съд – София суми, дължими от дружеството на физическите лица – ищци, чрез банков превод на сумата 85 300 лв., представляваща внесено от търговеца (касатор) по сметка на ВКС обезпечение за спиране изпълнението на това решение в осъдителната му част, по сметка на И. И., открита и поддържана в „Алианц банк България“ АД, IBAN: [банкова сметка]. Представят се също удостоверение за притежавана банкова сметка на И. К. И. в посочената търговска банка, както и пълномощно с нотариална заверка на подпис от 25.07.2023 г. на пом. - нотариус П. при нотариус К. с рег. № 700 на НК, с което И. Н. И. упълномощила И. като неин съпруг да получава по негова сметка плащане на дължимите й суми от „Интер керамик“ ООД, предмет на исково производство, водено срещу този ответник (присъдени с цитираното решение) с погасителен ефект за нея. Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение, след като прецени данните по делото, намира следното: След като касатора – търговско дружество е внесло сумата от 85 300 лв. по сметката на ВКС, изпълнението на въззивно решение № 775 от 30.05.2022 г. по гр. д. № 3702/2021 г. на Апелативен съд – София, осми граждански състав, в осъдителната му част (по евентуалните искове на ищците И. против „Интер керамик“ ООД) е било спряно. С определение № 50174 от 04.04.2023 г. по гр. д. № 2854/2022 г. на III ГО на ВКС не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в посочената му по - горе част (за осъждане на дружеството да заплати на ищците И. и И. И. съответно 20 605 евро на първия и 45 000 лв. на втората). В частта на произнасяне с отхвърляне на претенциите на ищците срещу предпочитания ответник – Г. Д. Т., касационната жалба на дружеството е приета за недопустима и е оставена без разглеждане с определение, което, в тази му част е потвърдено при упражнения инстанционен контрол. Като са взели предвид, че осъдителното въззивно решение е влязло в сила, страните по спора, заявен с евентуално предявените искове са се съгласили внесеното обезпечение да послужи за погасяване на задължението на касатора към ищците посредством превеждането му изцяло по посочената в искането от 27.07.2023 г. банкова сметка на кредитора И. И. – с изрично признат погасителен ефект и за неговата съпруга И. И.. Установява се от днес извършената справка (на 19.09.2023 г.) от счетоводството на ВКС, че сумата от 85 300 лв., послужила като обезпечение по смисъла на чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК е налична по специалната сметка на съда за обезпечения. Следователно посредством освобождаването на обезпечението и превеждането му по банкова сметка на ищеца - кредитор ще се погаси вземането, присъдено с влязлото в сила съдебно решение в полза на двамата ищци, поради което молбата следва да бъде уважена. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на III г. о.