Определение № 9271 от 07.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9837/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на началника на сектор „Пътна полиция“, отдел „Охранителна полиция“ при Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОДМВР) - Благоевград срещу Определение №3586 от 28.07.2025 г. по адм. дело №892/2025 г. на Административен съд - Благоевград, с което е отменено негово Решение №1116р – 4913 от 19.05.2025 г. за прекратяване на административното производство по регистрация на пътно превозно средство (ППС) по Заявление №251116008527 от 04.03.2025 г. В частната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното определение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на административнопроизводствените правила и необоснованост и се прави искане за неговата отмяна. Твърди, че първоинстанционният съд не е разгледал направеното възражение за прекомерност на претендираните от насрещната страна разноски. Ответникът – И. С. Ч. изразява становище за неоснователност на частната жалба. Претендира разноски, съгласно представен списък. Частната жалба е процесуално недопустима по следните съображения: Предмет на оспорване пред Административен съд - Благоевград е Решение №1116р – 4913 от 19.05.2025 г. на началника на сектор „Пътна полиция“, отдел „Охранителна полиция“ при ОДМВР – Благоевград, с което на основание чл. 56, ал. 2 АПК, е прекратено административното производство по регистрация на пътно превозно средство (ППС) по Заявление №251116008527 от 04.03.2025 г. В съответствие с чл. 56, ал. 2 АПК, посочен като правно основание за издаване на обжалвания в първоинстанционното производство административен акт, административният орган прекратява производството и в случаите по чл. 30, ал. 1 и 2. Съгласно чл. 56, ал. 4 АПК, актът за прекратяване на производството може да се обжалва по реда на глава десета, раздел IV (чл. 197 и сл. АПК). Производството пред първоинстанционния съд правилно е проведено по реда на чл. 197 и сл. АПК във връзка с чл. 56, ал. 4 АПК, и обжалваното определение е постановено на основание чл. 200, ал. 1 АПК. Съгласно чл. 200, ал. 2 АПК определението може да се обжалва с частна жалба от страните, участващи в административното производство. Страни в административното производство съгласно чл. 27, ал. 1 АПК са заявителят, привлечените и встъпилите заинтересовани граждани и организации. В случая частната жалба е подадена от административния орган, издал оспорения административен акт по чл. 56, ал. 2 АПК, който не е процесуално легитимиран да обжалва определението на съда по чл. 200, ал. 1 АПК, тъй като не е страна, участваща в административното производство. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 2 от 24.03.2021 г. на ОСС I и II колегия на Върховния административен съд по т. дело № 10/2019 г., съгласно което не е допустимо обжалването на определението по чл. 200, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс от административния орган, издател на акта. На основание чл. 130, ал. 2 ЗСВ тълкувателното решение е задължително за съда, както и за всички административни органи, които издават административни актове. Предвид изложеното частната жалба на началника на сектор „Пътна полиция“, отдел „Охранителна полиция“ при ОДМВР - Благоевград срещу Определение №3586 от 28.07.2025 г. по адм. дело №892/2025 г. на Административен съд – Благоевград е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане, а производство по делото - да се прекрати. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143 АПК във връзка с чл. 7, ал.1, т. 7 и §1 от ДР на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (загл. изм. – ДВ, бр. 14 от 2025 г.), ОДМВР – Благоевград следва да бъде осъдена да заплати на Адвокатско дружество „Калибацев и Желев“ сумата от 333,33 лева адвокатско възнаграждение, в съответствие с чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата. Частната жалба В ЧАСТТА, с която се оспорва определението в частта за разноските представлява молба за изменение на определението в частта за разноските и в тази част следва да бъде изпратена на първоинстанционния съд за произнасяне по реда на чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във вр. с чл. 144 АПК. Воден от горното Върховният административен съд, Седмо отделение