Определение № 89 от 05.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 969/2012 г.

Производството е по чл.248 ГПК. Обжалвано е било решение от 29.05.2012г. по гр.д.№582/2012г., с което ОС Пловдив е отхвърлил искове с правно основание чл.79 ЗЗД и 86 ЗЗД. С определение от 08.02.2013г. ВКС не е допуснал касационно обжалване на въззивното решение по жалба на [фирма]. С молба от 20.02.2012г. ответникът по жалба М. Т. Н., чрез пълномощника си, поддържа че е следвало да й бъдат присъдени направените пред ВКС разноски в размер на 800 лева - адвокатско възнаграждение. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното: С определение от 08.02.2013г. ВКС, като не е допуснал касационно обжалване на въззивното решение, не се е произнесъл по направеното своевременно от процесуалния представител на ответницата искане за присъждане на разноски в размер на 800 лева. Същите следва да й бъдат присъдени, тъй като са налице предпоставките за това уредени в разпоредбата на чл.248 ГПК и чл.78 ал.3 ГПК. Предвид изложените съображения, съдът