Определение № 11005 от 16.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9845/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и чл. 248, ал. 3, изр. второ от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във вр. с чл. 144 АПК. Образувано е по частна жалба, подадена от директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (Д „ОДОП“) – София при Централното управление на Националната агенция за приходите (ЦУ на НАП), чрез упълномощения юрисконсулт С. Станчева, срещу Определение № 10824 от 04.07.2024 г., постановено по адм. д. № 10088 по описа на Административен съд София - град (АССГ) за 2023 г. С обжалваното определение искането на настоящия частен жалбоподател за изменение на постановеното по делото Решение № 5839 от 21.05.2024 г., постановено по адм. д. № 10088 по описа на АССГ за 2023 г. в частта за разноските е частично уважено. Посоченото съдебно решение е изменено, като на Т. К. Д. са били възложени разноските за юрисконсултско възнаграждение в размер на по 1226,00 лв. за всяка от трите инстанции. В частната жалба се поддържа становище за неправилност на обжалваното определение. Според частния жалбоподател първоинстанционният съд е уважил частично искането за изменение на решението в частта за разноските в противоречие със закона, тъй като е приел за приложима по отношение на размера на дължимото юрисконсултско възнаграждение и за трите съдебни производства редакцията на Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, действала към момента на образуване на производство по адм. д. № 1028 по описа на АССГ за 2021 г. Изразява становище, че този подход е погрешен. Аргументира приложението на посочената наредба по всяко от съдебните производства в редакцията й, действала към момента на приключване на устните състезания в съответната инстанция. По тези съображения иска отмяната на обжалваното определение, изменение на Решение № 5839 от 21.05.2024 г., постановено по адм. д. № 10088 по описа на АССГ за 2023 г. в частта за разноските и присъждане на сума в общ размер на 6360,53 лв. за юрисконсултско възнаграждение за всички съдебни инстанции, която сума е съответстваща на отхвърлената част от жалбата. Ответникът – Т. К. Д. не представя отговор или възражение срещу частната жалба. Частната жалба изхожда от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на съдебен контрол и като подадена в срок, е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. За да постанови обжалваното определение, първоинстанционният съд е приел, че неправилно е изчислил и присъдил юрисконсултското възнаграждение с Решение № 5839 от 21.05.2024 г., постановено по адм. д. № 10088 по описа на АССГ за 2023 г. Съдът е почерпил аргументи от разпоредбата на чл. 161, ал. 1 ДОПК и е съобразил, че предявеното от Джабаров оспорване е отхвърлено за сумата на оспорените задължения в размер на 17278,20 лв. (главница) и 7435,32 лв. (лихва) или в общ размер от 24713,52 лв. Взел предвид също така, че съобразно приложения по делото списък на разноските от приходната администрация се претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение в размери, както следва: 1332,68 лв. по адм. д. № 1028/2021 г.; 2790,47 лв. по адм. д. № 10816/2022 г. и 2790,47 лв. по адм. д. № 10088/2023 г. Това искане намерил за частично основателно до размера от 3678,00 лв. за трите съдебни производства. Мотивирал се, че следва да приложи разпоредбите на Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в редакцията им към датата на подаване на жалбата срещу спорния ревизионния акт – 02.02.2021 г. (тоест, в ред. преди изм. ДВ, бр. 88 от 04.11.2022 г.), тъй като право на Джабаров било да може предварително да съобрази евентуалните разноски, които ще понесе при негативен за него изход от делото – при вземане на решение дали да обжалва ревизионния акт. Определението е валидно и допустимо, но е неправилно. Несподелима е тезата на първоинстанционния съд досежно относимостта на приложимите разпоредби от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в действащата им към датата на образуване на адм. д. № 1028 по описа на АССГ за 2021 г. редакция с оглед определяне на размера на дължимото юрисконсултско възнаграждение за всяко от развилите се съдебни производства (посоченото, това по адм. д. № 10816 по описа на Върховния административен съд за 2022 г. и по адм. д. № 10088 по описа на АССГ за 2023 г.) в съответствие с отхвърлената част на оспорването, предявено от Джабаров. Основателни са оплакванията на частния жалбоподател, както и поддържаната от него позиция за приложимост на разпоредбите на Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в редакцията им в сила към момента на приключване на устните състезания по всяко от посочените в предходния абзац съдебни производства. Юрисконсултското възнаграждение е приравнено на минималното адвокатско възнаграждение, определено при условията на чл. 36 от Закона за адвокатурата и издадената въз основа на него Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съобразно материалния интерес на правния спор - в случая съобразно отхвърлената част от размера на определените с ревизионния акт задължения. Претенцията за присъждане на разноски - в това число и тази за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, следва да бъде предявена до приключване на устните състезания пред съответната инстанция. Към този момент се определя и приложимата редакция на Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, въз основа на която се определя дължимия размер на юрисконсултското възнагражедние. В случая ход на устните състезания в съдебното производство по адм. д. № 1028 по описа на АССГ за 2021 г. е даден на 28.06.2022 г. Към тази дата юрисконсултското възнаграждение е определимо в размер на 1271,41 лв. в съответната редакция на наредбата и предвид отхвърлената част от оспорването. Ход на устните състезания по адм. д. № 10816 по описа на Върховния административен съд за 2022 г. е даден на 27.09.2023 г. Към тази дата юрисконсултското възнаграждение е определимо в размер на 2624,22 лв. в съответната редакция на наредбата и предвид отхвърлената част от оспорването. Ход на устните състезания в съдебното производство по адм. д. № 10088 по описа на АССГ за 2023 г. е даден на 22.04.2024 г. Към тази дата юрисконсултското възнаграждение е определимо в размер на 2624,22 лв. в съответната редакция на наредбата и предвид отхвърлената част от оспорването. В този смисъл неоснователни са възраженията, че размерът на юрисконсултското възнаграждение за производствата по адм. д. № 10816 по описа на Върховния административен съд за 2022 г. и по адм. д. № 10088 по описа на АССГ за 2023 г. следва да бъде определен съгласно предишна редакция на подзаконовия нормативен акт. По изложените съображения обжалваното определение като неправилно подлежи на отмяна. Вместо него следва да се постанови друго, с което да бъде изменено Решение № 5839 от 21.05.2024 г., постановено по адм. д. № 10088 по описа на АССГ за 2023 г. в частта за разноските. При съобразяване на посоченото, искането на частния жалбоподател е основателно. Джабаров следва да бъде осъден да заплати на НАП сума в общ размер на 6360,53 лв. колкото се претендира в молбата по чл. 248 ГПК от 05.06.2024 г. пред АССГ и в частната жалба, макар да е дължима сума в размер на 6519,85 лв. за юрисконсултско възнаграждение за трите съдебни производства. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ и чл. 222, ал. 1, във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение