Решение № 263 от 12.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1138/2011 г.

Решение № 263 от 12.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1138/2011 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Гълъбина Генчева Производството е по чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Б. Н. Соколова срещу решение № 291 от 14.07.2011 г. по гр. д. № 345/11 г. на Пернишкия окръжен съд. Жалбоподателката поддържа, че молбата и за издаване на дубликат от изпълнителен лист е основателна и е следвало да бъде уважена от съда. В производството по делото тя е доказала, че първообразният изпълнителен лист е бил загубен, тъй като се е намирал в чанта, която е била открадната. Ответниците в производството Р. Й. Х. и К. Р. Х. оспорват жалбата. Считат, че тя е неоснователна. С определение № 179 от 12.03.12 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК по въпроса какви факти следва да са установени в съдебния процес, за да се приеме за основателна молбата по чл. 409, ал. 1 от ГПК. По този въпрос настоящият състав приема следното: В решение № 134 от 17.03.11 г. по гр. д. № 1713/2010 г. на ВКС, четвърто гражданско отделение е прието, че в производството по чл. 409 от ГПК молителят следва да докаже твърденията си, че първообразният изпълнителен лист е изгубен или унищожен. Когато е установено, че изпълнителният лист е издаден и получен от правоимащия, както и че в продължителен период от време по този лист не е образувано изпълнително производство, нито вземането по него е прехвърлено или погасено по друг начин, това е достатъчно, за да се приемат за доказани твърденията на молителя, че изпълнителният лист е изгубен. Решението е постановено в производство по чл. 290 от ГПК и има характер на задължителна практика на ВКС, съгласно т. 2 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Това разрешение следва да намери приложение и по настоящото дело. По съществото на касационната жалба: С обжалваното решение състав на Пернишкия окръжен съд е отменил решение № 78 от 7.02.11 г. по гр. д. № 1164/09 г. на Пернишкия районен съд и е отхвърлил молбата на Б. Н. Соколова по чл. 409 от ГПК за издаване на дубликат от изпълнителен лист. Въззивният съд е приел за недоказано твърдението на молителката, че оригиналният изпълнителен лист се е намирал в чанта с документи, която е била открадната, още повече, че е бил постановен отказ за образуване на досъдебно производство по оплакването за кражба. Решението на въззивния съд е неправилно. То не е съобразено с посоченото по-горе решение № 134 от 17.03.11 г. по гр. д. № 1713/2010 г. на ВКС, IV ГО. От значение за изхода на спора по настоящото дело са следните факти: С протоколно определение от 4.02.2010 г. по гр. д. № 1164/09 г. на Пернишкия районен съд е била одобрена съдебна спогодба, по силата на която е разпределено по реда на чл. 32, ал. 2 от ЗС ползването на недвижим имот - ПИ с идентификатор 55871.511.9545 по КК на [населено място], кв. Църква, между съсобствениците Р. Й. Х. и К. Р. Х. от една страна и Б. Н. Соколова от друга. По тази спогодба са издадени два изпълнителни листа - от 19.02.2010 г. в полза на Р. и К. Х. и от 10.06.2010 г. в полза на Б. Н. Соколова. По първия изпълнителен лист е било образувано изпълнително производство и с протокол от 22.06.2010 г. на ЧСИ С. Б. с район на действие ОС Перник взискателите Р. и К. Х. са въведени във владение на разпределената им по реда на чл. 32, ал. 2 от ЗС реална част от съсобствения недвижим имот. По делото няма данни да е бил извършен въвод във владение по втория изпълнителен лист, издаден по молба на Б. Н. Соколова. От момента на издаването на изпълнителния лист е изминал продължителен период от време, през което правото на принудително изпълнение не е осъществено. От друга страна правото на молителката да ползва разпределения и със съдебната спогодба дял от общия имот съществува и към настоящия момент. При тези обстоятелства следва да се приеме, че молбата и за издаване на дубликат от изпълнителен лист е основателна и следва да бъде уважена. Като е приел обратното, въззивният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и спорът да се разреши съобразно изводите на настоящата инстанция. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,