Определение № 8956 от 29.09.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5145/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Кмета на община Поморие, подадена чрез адв. Чолаков, срещу Решение №2341/13.03.2025г. постановено по адм. д. №900/2024г. по описа на Административен съд – Бургас, с което е отменена негова заповед № РД-16-777/10.05.2024г. С доводи, че решението неправилно, необосновано, постановено при съществени нарушения на процесуални правила и в противоречие с материалния закон, се иска отмяната му и постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата срещу процесната заповед. Ответникът – Хоризонт АД, чрез адв. Д. Стойков, взима становище за недопустимост на касационната жалба, алтернативно за нейната неоснователност. С обжалваното решение съдът е отменил заповед № РД-16-777/10.05.2024г., издадена от кмета на община Поморие, с която на основание чл.57а ал.1 т.6 от ЗУТ е наредено Хоризонт АД да премахне посочен преместваем обект „слънцезащитни съоръжения“, за които е прието, че са монтирани в собствен на общината поземлен имот с идентификатор 57491.502.552 по КККР на гр.Поморие, на позиция 255а, съгласно решение № 1354/26.03.2015г. на общински съвет Поморие, срещу УПИ І-965 в кв.72 по плана на гр.Поморие, без одобрена схема и без разрешение за поставяне. Съгласно чл. 215, ал. 7, т. 4 от ЗУТ окончателни са решенията на първоинстанционния съд по жалби или протести срещу индивидуални административни актове за премахване на обекти по чл. 56, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 от същия закон. Следователно процесната касационна жалба е насочена срещу съдебен акт, неподлежащ на касационно оспорване, по смисъла на чл. 215, т. 4 от АПК, поради което същата следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото – прекратено. При този изход на делото и предвид своевременно направеното и подкрепено с доказателства искане на ответника, в негова полза следва да бъдат присъдени извършените за тази инстанция разноски, в размер на 1250 /хиляда двеста и петдесет/ лева, представляващи заплатен адвокатски хонорар. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,