Решение № 16117 от 7.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2188/2011 г.

Решение № 16117 от 7.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2188/2011 г., VIII о., докладчик съдията Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Пламен Иванов Петков от гр. Велико Търново, ул. "Стоян Михайловски" № 12, ет. 3, ап. 12, подадена чрез адв. Жанета Димова, против решение № 589/5.01.2011 г. на Административен съд - Велико Търново, IV състав, постановено по адм. д. № 22 по описа за 2010 г. на този съд, в частта в която е отхвърлена жалбата на касатора срещу Ревизионен акт № 0400900412/9.10.2009 г. на ТД на НАП - Велико Търново, потвърден с Решение № 546/10.12.2009 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" при ЦУ на НАП - гр. Велико Търново, само в частта, в която с него по реда на чл. 122 от ДОПК са му определени допълнителни задължения за данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г. в размер на 904.27 лева и лихви върху него в размер на 311.80 лева. В останалата част решението на АС - В. Търново не е обжалвано. В касационната жалба се сочи, че решението в обжалваната част е постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила - основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора в случая не е извършена обективна преценка на част от доводите на Петков, липсват предпоставки ревизията да бъде извършена по особения ред на чл. 122 ДОПК. Касаторът моли за уважаване на жалбата и за присъждане направените разноски. Ответникът по касационната жалба - Директорът на Д "ОУИ" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП, редовно призован, не е изпратил представител, но е изразил становище за неоснователност на касационната жалба в писмен отговор, изготвен от юрк. Мариан Иванов. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата, тъй като съдът безспорно е установил, че превишаването на разходите над приходите на жалбоподателя възлизат на 3346.70 лева, като посочената сума представлява недеклариран облагаем доход на лицето за 2006 г., съгласно чл. 123 от ДОПК, върху които следва да се начисли данъка по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.), данъкът възлиза на 904.27 лв. (168 лева + 22 % за горницата над 3000 лева от 3346.70 лева). Върховният административен съд, състав на VIII отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението на релевираното касационно основание и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество тя е неоснователна. С РА на Пламен Иванов Петков са определени допълнителни задължения по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г. в размер на 932.98 лева и лихви върху него 324.03 лева по реда на чл. 122 от ДОПК. Приходният орган е мотивирал облагането по аналогия с извода, че получените от лицето доходи не съответстват на имущественото и финансовото му състояние. За ревизирания период 2006 г. е установено, че жалбоподателят има доходи от трудови правоотношения с "Фортуна Ком" ООД "Фортуна БГ" ООД, общо в размер на 1 812.70 лева (представляващи заплати и изплатени възнаграждения за неизползван годишен отпуск). Ревизията е констатирала, че съпругата на жалбоподателя за периода от 23.01.2006 г. до 12.09.2006 г. е получила трудово възнаграждение от "Уни Бет" ЕООД на обща стойност 1 226.48 лева. Констатирано е, че лицето е изтеглило касово от "ПИБ" АД сумата от 14 800 лева, които са признати в половин размер като негови приходи на основание чл. 19 от СК (отм.). Ревизията е приела като доходи на лицето и начислените лихви по разплащателната му сметка в същата банка в размер на 1.89 лева. Установено е, че лицето през същия период лицето е получило и банков кредит от "ПИБ" АД, Велико Търново в размер на 40 000 лева. Не се спори, че посоченият банков кредит е погасен на 23.05.2007 г. посредством рефинансиране с договор за ипотечен кредит от 18.05.2007 г., сключен с "Алфа Банк" АД. През същия период лицето е в граждански брак с Ваня И. Петкова, поради което посоченият доход от 40 000 лева, на основание чл. 19, ал. 1 от СК (отм.) е преценен като доход на ревизираното лице до размера на х, поради това че е СИО. Съобразно горното ревизията е приела обща стойност на приходите на лицето за 2006 г. в размер на 29 214.59 лева. В хода на ревизионното производство е установено, че с нотариален акт № 545/25.04.2006г. ревизираното лице е придобило недвижим имот, за който е платена на "Кастекс" ООД сума в размер на 40 000 лева, от която на основание чл. 25 от СК (отм.) приходният орган е приел като относима за жалбоподателя отново половината. Проверката на наличностите по сметката на лицето в "ПИБ" АД на приходните органи е констатирала, че на каса са внесени сумите, както следва: на 25.04.2006 г. - 10 лева от жалбоподателя, на 26.04.2006 г. - 18 000 лева от - съпругата му и на 1.12.2006 г. - 380 лева от жалбоподателя или общо 18 390 лева. Приходният орган е приел тези разходи като такива за задоволяване на семейните нужди и съответно е определил като разход лично на жалбоподателя само половината от нея на основание чл. 25, ал. 1 и 2 от СК (или 9 195 лева). Ревизията е констатирала обща стойност на дължимите банкови такси и вноски по кредита в размер на 3 578.59 лева, от които на жалбоподателя - отново половината (1 789.29 лева). Тъй като жалбоподателят не е представил конкретни документи за разходите си за лична издръжка и за издръжка на двете си деца въз основа на статистическите данни от НСИ - ТБ Велико Търново (писмо изх. № 835/4.09.2008 г.) е определена такава в размер на 2 330.50 лева за ревизирания и съответно в половин размер за всяко от децата - по 1 188.50 лева. От посочените суми за средностатистически разходи са приспаднати разходите за данъци на лицето в размер на 63 лева, които са установени в конкретни размери по справка от Община - Велико Търново - Служба "Местни данъци и такси". Въз основа на горното ревизията е приела обща стойност на разходите на лицето за 2006 г. 35 691.79 лева. Съобразно така установените приходи и разходи на лицето, констатираното превишение на разходите над приходите от 6 477.20 лева към 31.12.2006 г. е определено като недекларирани доходи от облагаема дейност и същите са определени като данъчна основа за облагане по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г. на ревизираното лице. Върху тази основа е начислен законово определената ставка и е изчислен дължимият данък в размер на 932.98 лева. По същество основният спор е относно определената данъчна основа и по конкретно - по две от перата за приходи на лицето - същото претендира, че като такива за периода на 2006 г. следва да се отчитат направените дарения в негова полза през 2004 г. в размер на 21 600 лева, както и през 2006 г. - в размер на 9 500 лева. След анализ на всички факти и обстоятелства от значение за законосъобразното определяне на доходите и разходите на лицето за ревизирания период, съдът е приел, че твърденията на жалбоподателя за получени суми като дарения не следва да намерят отражение в приходната част на изготвения баланс на приходите и разходите на лицето, т. к. в хода на ревизията не са представени доказателства за получаването им през посочения период. Относно получените суми от дарените с договор от 15.01.2004 г. в размер на 21 600 лева, съдът е установил, че същите са изтеглени от жалбоподателя през 2004 г., което се доказва безспорно от представените разписки за изтеглени суми в брой и на каса от "ЦКБ" АД и следва да се отчетат като приходи за този период. Съдът е приел за недоказано твърдението на жалбоподателя, че същите са налични и през 2006 г., тъй като липсват както документи, които да установяват съхранението на тези средства за периода на 2005 г., така и наличието им към 1.01.2006 г. Нещо повече, тези суми не са декларирани от ревизирания като налични финансови активи към 1.01.2006 г., въпреки възможността за това по реда на чл. 124, ал. 3 от ДОПК (видно от декларацията му на л. 260 от ревизионната преписка). Същите не са посочени като такива и в изготвената от него справка за източниците на доходи нито за 2005 г., нито за 2006 г. (на л. 386 - 395 от ревизионната преписка). Относно дарението в размер на 9 500 лв. по договор от 30.06.2006 г. съдът е посочил, че липсват доказателства за получаването на тази сума (липсва разписка). Същевременно, като достоверна дата на самия договор е приета тази на неговото представяне с възражението против РД, което изключва отнасянето му към процесния период на 2006 г. Констатирано е, че жалбоподателят не е декларирал такива средства своевременно с декларацията си по чл. 124, ал. 3 от ДОПК, която не е попълнена от него, въпреки указанието на приходния орган (л. 260 от ревизионната преписка), което според съда е косвено доказателство в подкрепа изводите на органа по приходите, предвид липсващи всякакви други писмени доказателства удостоверяващи предаване на сумата. Едностранното деклариране само от страна на дарителите за плащане на сумите не доказва според съда получаването им от жалбоподателя. В тази връзка е посочено, че декларацията от бащата на жалбоподателя не кореспондира нито с представения договор за дарение, нито с писмените обяснения от неговата съпруга, доколкото сочи като предадени 9 600 лева, вместо договорените 9 500 лева, което е допълнително съображение за некредитирането й. Съдът е приел за недоказана и обективната възможност на дарителите - сем. Петкови, да предоставят на жалбоподателя посочената сума в договора за дарение, доколкото липсват доказателства за произхода на тези средства и наличието им у дарителите до 2006 г. По делото е приета ССЕ, която съдът е кредитирал и е счел, че превишението на разходите над приходите на жалбоподателя възлиза на 6 346.70 лева, като посочената сума представлява недеклариран облагаем доход на лицето за 2006 г. съгласно чл. 123 от ДОПК, върху който следва да се начисли данъка по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.). Съответно данъкът възлиза на 904.27 лева (168 лева + 22 % за горницата над 3 000 лева от 3 346.70 лева) и е отхвърлил жалбата в тази й част като неоснователна. Решението в обжалваната част е правилно и трябва да бъде оставено в сила, поради следните съображения: Касационните оплаквания са идентични с тези, които Петков е поддържал в първоинстанционното производство и относно които съдът е изложил обстойни мотиви. Оплакванията за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, е неоснователно. Процесната ревизия законосъобразно е осъществена по реда на чл. 122 ДОПК и при наличието на основанието, регламентирано в ал. 1, т. 7 от същия текст, а именно: декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период. Цитираното основание е установено със съответните доказателства по делото, поради което фактическите констатации от РА се ползват от презумпцията по чл. 124 от ДОПК. По отношение на дарението от 2004 г. и вещото лице и съдът е констатирал, че няма основание сумата от 21 600 лева да се приеме за начално салдо за тази година, тъй като цялата сума е усвоена от лицето още през 2004 г., според наличните банкови документи по делото, като такива налични средства не са декларирани от него по реда на чл. 124 от ДОПК, нито се намират по други негови банкови сметки през процесния период. Посочената експертиза е оспорена само от жалбоподателя и то само в частта за изводите за направените дарения с твърдението, че ще бъдат представени допълнителни доказателства за съществуването на сумите по първото от двете и към 2006 г., както и за получаването на сумите по второто. Такива доказателства обаче не са представени по делото, поради което и назначената допълнителна експертиза не е изпълнена от вещото лице. Липсва отменително основание, регламентирано в чл. 209, т. 3 от АПК, поради което решението трябва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на VIII отделение,