Определение № 2388 от 13.05.2025 г. на ВКС по гр. д. № 5400/2023 г.

Производство по чл. 248 ГПК. Образувано е по молба на адв. В. Я. – САК, процесуален представител на В. А. Т., за допълване на постановеното по делото определение № 2810/07.06.2024 г. в частта за разноските, като на адвоката се определи възнаграждение за изготвянето и подаването на частна жалба срещу Разпореждане от 11.05.2023 г. по в.ч.гр.д. № 3331/2023 г. на СГС, като бъде издаден разходен касов ордер за получаването му. Насрещната страна по молбата в производството по чл. 248 ГПК – „Елекра“ ЕООД, не е депозирал отговор в срока по чл. 248, ал.2 ГПК. Върховният касационен съд, състав на Второ отделение на Гражданската колегия, намира следното: Молбата е допустима, а по същество е основателна. В производството по настоящето дело на ВКС е по чл. 274, ал.2 ГПК, образувано по подадена от адв.В. Я., като процесуален представител на В. А. Т., частна жалба с вх. № 93757/16.10.2023 г. против разпореждане № 10175 от 11.05.2023 г. по в.ч.гр.д. № 3331/2023 г. на СГС, с което е върната частна жалба срещу определение № 3884/27.03.2023 г. в.ч.гр.д. № 3331/2023 г. по описа на СГС по чл.248 ГПК. В настоящето производство адв. В. Я. от САК е особен представител по чл.47, ал.6 ГПК на ответницата В. А. Т., като е заменила в това процесуално представителство предходно назначени на същата страна адвокати- В. Х., респ. С. А.. Предпоставките за процесуалното представителство на ответника в производството В. Т. по чл.47, ал.6 ГПК, са установени от първоинстанционния съд с разпореждането от 23.09.2021 г. по гр.д.№ 14003/2021 г. на СРС. В частната жалба е направено и искане за определяне размера на възнаграждението на особения представител. С определението по настоящето дело № 2810 от 07.06.2024 г., е отменено обжалваното разпореждане № 10175/11.05.2023 г. по в.ч.гр.д. № 3331/2023 г. на СГС, и делото е върнато на възивния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. С това определение няма произнасяне по искането на адв.В. Я. за определяне на възнаграждението на особения представител. Пропускът на съда да се произнесе по разноските в крайния си акт, се преодолява по реда на чл. 248 ГПК. На адв. В. Я. се дължи възнаграждение съгласно чл.47, ал.6 ГПК, платимо от ищеца-ответник в частното производство, независимо от изхода на спора, като възнаграждението се определя от съда в размерите по чл.47, ал.6 ГПК, вр. чл.36, ал.2 ЗАдв, препращащ към Наредбата на ВАдвС за минималните размери на адвокатските възнаграждения (т. 6 на ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС). При администриране на частната жалба възнаграждението не е било предварително определено от администриращия съд и не е било внесено от ищеца, поради което последният остава задължен за него към адвокат П.. В случая, предвид характера на производството, липсата на фактическа и правна сложност, и обстоятелството, че подадената от адв.Я. частна жалба е във връзка с производство по определяне размера на възнаграждението на особения представител на ответницата по чл.47, ал.6 ГПК в исковото производство, то възнаграждението на адвоката само за настоящето частно производство се определя в половината от минималния размер по чл. 11 от Наредба № 1/2004 г. на ВАдвС за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в приложимата редакция към момента на осъществяване на представителството от адв.П.- изм.с ДВ, бр.88/2022 г., а именно на 200 лв. Ето защо, Върховния касационен съд, състав на Второ отделение на гражданска колегия