Определение № 52 от 13.02.2020 г. на ВКС по гр. д. № 437/2020 г.

Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК. Образувано е по подадена от И. Х. Х. молба с вх. № 5143/70374 от 13.11.2019г. за отмяна на основание чл. 304 ГПК на влязло в сила решение № 2138 от 02.09.2019г. по в. ч. гр. дело № 2256/2019г. на САС, ГО, 7 гр. състав, с което е отменено решение от 03.12.2018г. на ОС-Монтана по жалба по чл. 463, ал. 2 ГПК срещу действия на ЧСИ и вместо него е извършено ново разпределение на сумата 119 915. 75 лв., постъпила от публична продан на недвижим имот по изпълнително дело № 189/2015г. по описа на ЧСИ А. В., с рег. № 747 при КЧСИ и район на действие – ОС-Монтана. Молителят излага множество оплаквания за недопустимост и неправилност на съдебния акт, чиято отмяна иска в качеството си на трето за изпълнителното производство лице, черпещо права от нищожен договор за цесия на реализираното вземане и необходим другар на жалбоподателя в производството по чл. 435 и сл. ГПК, обвързан от силата на пресъдено нещо на решението. Моли влязлото в сила решение да бъде отменено на основание чл. 304 вр. с чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, както и на основание чл. 309, ал. 1 ГПК да бъде спряно изпълнението му при условията на чл. 282, ал. 2-6 ГПК. Осъществена е процедурата за връчване на преписи, като в срока по чл. 306, ал. 3 ГПК ответниците по молбата за отмяна – „И Пи Ай“ ЕООД и „ССФ-Стил Шипинг енд Форуърдинг“ АД са подали писмен отговор, в който поддържат становище за нейната основателност. Ответницата П. Н. К. също е подала писмен отговор, в който поддържа становище за неоснователност на молбата за отмяна и на искането за спиране на принудителното изпълнение. Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение, след преценка на данните по делото, съобразно правомощията си по чл. 307, ал. 1 ГПК, констатира, че молбата за отмяна е процесуално недопустима по следните съображения: Производството по чл. 303 и сл. ГПК е специален извънинстанционен способ за отмяна на влезли в сила неправилни съдебни решения, които се ползват със сила на пресъдено нещо. Според Постановление № 2/1977г. на Пленума на ВС, приложимо и при действието на ГПК от 2007г., актовете на съда, които не разрешават материалноправен спор и не са скрепени със сила на пресъдено нещо, са извън приложното поле на отмяната и не могат да бъдат предмет на специалното производство по чл. 303 и сл. ГПК. Съгласно задължителното разрешение в т. 3 ТР № 7/31. 07. 2017г. по т.д. № 7/2014г. на ОСГТК на ВКС решенията на окръжния съд, постановени по жалба срещу действията на съдебния изпълнител, не подлежат на отмяна по реда на глава 24 ГПК. Те са окончателни и не формират сила на пресъдено нещо по законосъобразността на процесуалната дейност на изпълнителния орган. Атакуваното решение е окончателно такова, постановено на основание чл. 463 ГПК и има за предмет законосъобразността на определено изпълнително действие на ЧСИ – разпределението на постъпилите парични суми след публичната продан, поради което молбата за отмяна по чл. 304 ГПК като насочена срещу неподлежащ на отмяна съдебен акт е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Недопустимостта на молбата за отмяна предпоставя и неоснователност на искането за спиране на изпълнението на съдебното решение по чл. 309, ал. 1 ГПК. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение