Определение № 1559 от 27.03.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3786/2025 г.

Производство по реда на чл. 248 от ГПК. Образувано е по молба от 25.02.2026 год. на ответника по касационната жалба /ищеца/ Г. Г. Г., чрез адв. М. А. /надлежно упълномощена/, в която се съдържа искане за допълване на постановеното по настоящото дело определение № 838 от 23.02.2026 год. в частта му за разноските. Поддържа се, че със същото не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по касационната жалба на ответника Прокуратурата на Република България, но съдът е пропуснал да се произнесе по отговорността за разноските, въпреки че искането за присъждане на разноски е направено в отговора на касационната жалба, като е представен и списък по чл. 80 ГПК. Касаторът /ответникът/ Прокуратурата на Република България не е депозирал писмен отговор. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, след като прецени данните по делото, намира следното: Искането е процесуално допустимо, тъй като е направено от надлежна страна и в рамките на законоустановения срок по чл. 248, ал. 1 ГПК. Представянето на списък на разноските не е предпоставка за реализиране на допълване на съдебния акт в тази му част /т. 8 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 год. на ВКС по тълк. дело № 6/2012 год., ОСГТК/. Разгледано по същество, искането е основателно. С определение по настоящото дело № 838 от 23.02.2026 год. не е допуснато касационно обжалване на решение № 120 от 02.07.2025 год., постановено по в. гр. дело № 134/2025 год. по описа на Апелативен съд – Бургас в обжалваната от ответника Прокуратурата на Република България част. Ищецът Г. Г. Г. е подал отговор на касационната жалба, с който е поискал присъждането на направените разноски, като е представил договор за правна защита и съдействие /с характер на разписка/, от който е видно, че е заплатил в брой уговореното адвокатско възнаграждение в размер на 3 200 лв. При постановяване на определението по делото 23.02.2026 год. съставът на ВКС е пропуснал да се произнесе по искането за разноски. С оглед изхода от спора и доказаното извършване на разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът по касационната жалба /ищецът/ има право да ги получи. Доколкото в случая касаторът не е направил възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, настоящият състав не дължи извършването на преценка дали заплатено от ответницата по касационната жалба адвокатско възнаграждение е прекомерно съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото. Действащият ГПК не предвижда правомощие на съда служебно да осъществява проверка за прекомерност на разноските за адвокатска защита. В този смисъл налице са предпоставките за допълване на определението по чл. 288 ГПК, като касаторът следва да бъде осъден да заплати на Г. Г. Г. направените разноски за касационното производство за възнаграждение за един адвокат в размер на 1 636.13 евро /равностойни на 3 200 лв./. Предвид изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение