Определение № 117 от 20.04.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6363/2014 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Подадена е молба от адв. Х. Т. като пълномощник на Н. Н. С. с искане за присъждане на сторените от доверителката й разноски по делото пред ВКС. В срока по чл. 248, ал.1 ГПК насрещната страна Н. Н. Б. е подала отговор, в който изразява становище, че молбата е неоснователна. Прави възражение и за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: С определение № 57 от 30.01.2015 г. по гр.д. № 6363/2014 г. на ВКС, І г.о., постановено в производство по чл. 288 ГПК, не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 1562 от 22.07.2014 г. по гр.д. № 510/2014 г. на Софийски апелативен съд по подадената против него касационна жалба от Н. Б.. С това определение касационната инстанция не се е произнесла по искането на ответницата по касация Н. С., направено с отговора на касационната жалба, за присъждане на разноските за касационната инстанция. Молбата за изменение на определението в частта за разноските е подадена в срока по чл. 248, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, а по същество- частично основателна. Видно от представения с отговора на исковата молбата заверен препис от Договор за правна защита и съдействие, сключен на 14.10.2014 г. между Н. С. и адв. Х. Т., за оказване на правна защита и съдействие, изразяващи се в изготвяне на отговор на касационната жалба, страните са уговорили заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 2 000 лв., което към момента на сключване на договора е било заплатено от доверителката. Като съобрази фактическата и правна сложност на делото, цената на иска и характера на производството по чл. 288 ГПК, настоящият състав намира за основателно направеното от Н. Б. възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. Поради това на основание чл. 78, ал.5 ГПК намира, че същото следва да бъде намалено до размера на сумата от 1 150 лв., при отчитане на минималните размери на адвокатските възнаграждения, определени в чл. 9, ал.3 във вр. с чл. 7, ал.2,т.4 от Наредба № 1/ 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Затова