Определение № 541 от 26.11.2024 г. на ВКС по н. д. № 1010/2024 г.

Производството е по чл. 351, ал. 6 НПК. С разпореждане от 9.10.2024 г, по ВНОХД № 315/24 по описа на Софийски апелативен съд, съдия от въззивния съд е върнал касационната жалба, вх. № 18980 от 12.07.2024 г, подадена от подсъдимия К. Е. М. и неговия защитник адвокат З. А.-М., срещу решение № 217 от 16.05.2024 г, по ВНОХД № 315/24. Срещу цитираното разпореждане в законоустановения срок е постъпила частна жалба от адвокат З. А.-М. с искане за отмяна на обжалвания съдебен акт и връщане на делото във въззивната инстанция за администриране на касационната жалба. С разпореждане № 343 от 25.10.2024 г, по ВНОХД № 315/24, съдия от въззивната инстанция е върнал касационна жалба, вх. № 26960 от 22.10.2024 г, подадена от подсъдимия К. Е. М., срещу решение № 217 от 16.05.2024 г, по ВНОХД № 315/24. Срещу цитираното разпореждане е постъпила частна жалба от подсъдимия К. Е. М. с искане за отмяна на обжалвания съдебен акт и връщане на делото във въззивната инстанция за администриране на касационната жалба. Върховният касационен съд, III НО, за да се произнесе, взе предвид следното: С решение на Софийски апелативен съд № 217 от 16.05.2024, по ВНОХД № 315/24, е изменена присъда на Окръжен съд, Монтана, № 20 от 13.12.2023 г, по НОХД № 215/23. Срещу въззивния акт е постъпила касационна жалба, вх. № 18980 от 12.07.2024 г, подадена от подсъдимия М. и неговия защитник адвокат М., в която липсват касационни основания, а са изложени доводи за необоснованост на въззивния акт. Жалбата е изпратена на ВКС за образуване на касационно производство, но с разпореждане на Председателя на Трето Наказателно отделение № 1743 от 14.08.2024 г, е постановен отказ да бъде образувано такова, по съображения, че жалбата не отговаря на изискванията по чл. 351 НПК. С разпореждането е дадено указание на Софийски апелативен съд да даде възможност на жалбоподателя в 7-дневен срок от узнаването да приведе жалбата в съответствие с процесуалните изисквания, като бъде отправено изрично предупреждение, че в противен случай, жалбата ще бъде върната. С разпореждане на Софийски апелативен съд от 26.08.2024 г, на основание чл. 351, ал. 5, т. 1 вр. ал. 1 НПК, е указано на подсъдимия и на неговия защитник чрез изпращане на съобщения до всеки от тях, че следва да приведат касационната жалба в съответствие с чл. 351 НПК. В съобщенията е вписано и предупреждението, че при неизпълнение на указанието в посочения срок, жалбата ще бъде върната. Съобщенията са получени от подсъдимия и от неговия защитник, съответно на: 29.08.2024 г / от подсъдимия / и на 9.09.2024 г / от защитника /. Въпреки отправеното предупреждение, в предоставения им 7-дневен срок, подсъдимият и неговият защитник не са отстранили недостатъците в касационната жалба. Неизпълнението на указанията за привеждане на жалбата в съответствие с процесуалните изисквания е обусловило връщане на жалбата, на основание чл. 351, ал. 5, т. 1 НПК, с разпореждане на Софийски апелативен съд от 9.10.2024 г, по ВНОХД № 315/24. На 22.10.2024 г в Софийски апелативен съд е постъпила нова касационна жалба от подсъдимия със същото съдържание като върнатата жалба. Втората жалба е върната с разпореждане № 343 от 25.10.2024 г, по ВНОХД № 315/24, по съображения, че е подадена извън законовия срок за обжалване на въззивното решение. Частните жалби, предмет на производството пред ВКС, водено на основание чл. 351, ал. 6 НПК, са насочени срещу разпореждане на съдия от въззивния съд от 9.10.2024 г, както и срещу разпореждане от 25.10.2024 г, с които е върната първоначалната касационна жалба, както и новата жалба, подадена на 22.10.2024 г. Настоящата инстанция намира, че обжалваните разпореждания за връщане на касационните жалби следва да бъдат оставени в сила като правилни и законосъобразни. Това е така, защото касационният жалбоподател е длъжен да подаде редовна жалба, а именно: такава, която попада в законоустановения срок по чл. 350, ал. 1 НПК, и отговаря на изискванията по чл. 351, ал. 1 НПК. Касационните основания са три и са изброени изчерпателно в процесуалния закон, а именно: нарушение на закона, съществено процесуално нарушение и явна несправедливост на наложеното наказание. Когато в указания от съда срок за привеждане на жалбата в съответствие с чл. 351, ал. 1 НПК, жалбоподателят не изпълни дадените му указания, се поражда процесуалното основание по чл. 351, ал. 5, т. 1 НПК за връщане на жалбата. При условие, че депозираната от подсъдимия М. и неговия защитник жалба не отговаря на процесуалните изисквания и след надлежно уведомяване на подателите, че следва да я приведат в съответствие с процесуалните изисквания, указанието не е изпълнено, жалбата подлежи на връщане, на основание чл. 351, ал. 5, т. 1 НПК. При това положение, разпореждането на съдията от въззивния съд, с което е върнал жалбата, е правилно и следва да бъде оставено в сила. Правилно е и връщането на жалбата, изготвена от подсъдимия и депозирана от него в съда на 22.10.2024 г. Тази жалба е подадена извън законовия срок за касационно обжалване, което поражда процесуалното основание по чл. 351, ал. 5, т. 2 НПК, за връщането й. Ето защо, разпореждането, с което жалбата е върната, на основание чл. 351, ал. 5, т. 2 НПК, е правилно и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения, ВКС намери, че частните жалби са неоснователни и следва да бъдат оставени без уважение. Водим от горното и на основание чл. 351, ал. 6 НПК, ВКС, ІII НО,