Определение № 418 от 11.02.2026 г. на ВКС по т. д. № 564/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 от ГПК. Частният жалбоподател С. Д. К. чрез адв. С. К. Н. обжалва определение № 409 от 12.02.2025 г. по в.гр.д. 20241000501587, с което съдът е оставил без уважение искането на частния жалбоподател за изменение на решение № 1285 от 10.12.2024 г. по в.гр.д. 1587/24 г. по описа на Апелативен съд – С., ГК, 2 състав, в частта за разноските. Счита, че правото на възражение, на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК, не се преклудира когато страната поради развитие на процеса, не е могла да вземе становище по заплатеното възнаграждение. Моли да се отмени определението. Ответникът по частната жалба ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД оспорва частната жалба. Счита, че е неоснователна, бланкетна, а определението на въззивния съд правилно. Счита, че възражението по чл. 78, ал. 5 от ГПК не е направено своевременно. Моли да се остави без уважение частната жалба. Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Настоящият съдебен състав се произнесе с решение по касационната жалба на С. Д. К. срещу решение № 1285 от 10.12.2024 г. по в.гр.д. 1587/24 г. по описа на Апелативен съд – С., ГО, 2 състав, като след отмяна на това решение се произнесе по дължимите разноски. С постановяване на решението в касационното производство от ВКС, производството по разглежданата в настоящето частно производство частната жалба е без предмет. Поради това ще следва да се остави без разглеждане частната жалба и да се прекрати производството по делото. Върховният касационен съд