Решение № 309 от 14.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1890/2010 г.

Решение № 309 от 14.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1890/2010 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Владимир Йорданов Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. И. Н. и Н. И. Н. срещу въззивно решение от 18.06.2010 г. по въззивно гр. д. № 96/2010 г. на Апелативен съд Бургас, г. о., с което е отменено решение на Бургаския окръжен съд, с което е прогласена нищожността поради липса на съгласие на 1.) пълномощно, с което И. Н. Н. е упълномощил И. П. Н. да прехвърли на себе си срещу задължение за издръжка и гледане гаражен етаж от жилищна сграда в [населено място] и 2.) алеаторен договор - за прехвърляне на собствеността на имот срещу задължение за издръжка и гледане - гаражен етаж от жилищна сграда в [населено място] (индивидуализирани) и вместо това са отхвърлени исковете на Д. Н. и Н. Н. за прогласяване на нищожността поради липса на съгласие на 1.) пълномощното и на 2.) договора за прехвърляне на собственост на имот срещу задължение за издръжка и гледане на съпругата. Решението е допуснато до касационно обжалване с определение № 368/9.03.2011 г. за правната квалификация на предявения срещу упълномощителната сделка иск, а оттам - за основателността на иска, за разрешен в противоречие с посоченото и приложено решение № 566/8.07.2009 г. по гр. д. № 2095/2008 г., IV г. о. на ВКС, в което е прието, че при невъзможността на наследодателка (та) поради тежко увреденото и здравословно състояние да преценява адекватно своите постъпки и да формира действителна, осъзнавана от нея воля за извършване на правни действия, свързани с разпореждане със собствения и имот, е налице нищожност на упълномощаването, а не унищожаемост по чл. 31, ал. 2 ЗЗД, както е приел въззивният съд, настоящият състав е приел, че този въпрос осъществява основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК и обжалваното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Касационните оплаквания са: по иска за нищожност поради липса на основание - апелативният съд (нататък и БАС) е допуснал съществени процесуални нарушения - необсъждане на доказателствата за това, че смъртта на наследодателя е била предстояща, което е установено с много експертизи и свидетелски показания за много тежко и прогресиращо увредено състояние на наследодателя, изводът на БАС е необоснован и неправилен; необоснованост на извода, че наследодателят е могъл да формира правно валидна воля, което следва от това, че ответницата го е подписвала в 12 от 13 случая за предстоящи медицински процедури и операции; нарушение на материалния закон по правната квалификация на иска, при което е допуснато противоречие с практиката на ВС, за това, че пороците на сделката обуславят унищожаемост по чл. 31 ЗЗД, а не нищожност поради липса на съгласие по чл. 26 ЗЗД. Ответникът и в това производство И. П. Н. оспорва основателността на касационната жалба, твърди, че апелативният съд е обсъдил всички доводи та жалбоподателите в тяхната последователност и е изложил съображения за тяхната неоснователност. По основателността на жалбата и на основание чл. 290 и сл. ГПК: По изведените въпроси настоящият състав намира, че: Когато се атакува действителността на упълномощителна сделка за разпореждане с недвижим имот с твърдения, че едно дееспособно физическо лице - упълномощител (за който не се твърди, че е поставен под запрещение), към момента на сключването на атакуваната сделка не е могло да разбира и ръководи действията си поради тежко увреденото си здравословно и психическо състояние, е наведено основание за унищожаемост по чл. 31 ЗЗД, това е правната квалификация на иска. Такива твърдения не могат да се подвеждат под основанието "липса на воля" за извършване на упълномощителната сделка, обуславящи квалификация по чл. 26, ал. 2 ЗЗД, тъй като липсата на воля (при едностранните сделки) и на съгласие (при договорите) трябва да е съзнателна (съзнавана), както е приел и Бургаският апелативен съд. Настоящият състав приема, че Бургаският апелативен съд правилно е определил правната квалификация на споменатите наведени като основание на иска пороци, съответно, че квалификация на иска по чл. 26, ал. 2 ЗЗД - липса на воля, каквато е определена и с решение № 566/8.07.2009 г. по гр. д. № 2095/2008 г., IV г. о. на ВКС при подобни наведени пороци е неправилна. По предявените искове: Исковете се основават на твърдения, че страните са наследници по закон - ищците са дъщери от първи брак, а ответникът - преживяла втора по ред съпруга на И. Н. Н., бивш жител на Обзор, който преди да почине е страдал от множество заболявания, включително е преживял няколко миокардни инфаркта и тежък мозъчен инсулт и е бил в изключително тежко здравословно състояние по време на което е упълномощил ответника да го представлява, включително като договаря сама със себе си за прехвърляне на себе си недвижим имот срещу задължение да го гледа и издържа; по силата на упълномощаването ответникът е прехвърлила на себе си недвижимия имот срещу задължение да гледа и издържа наследодателя; ищците твърдят, че вследствие на много тежкото си здравословно състояние баща им не е могъл да формира правно валидна воля и съгласие при упълномощаването. Впоследствие (л. 60) ищците навеждат нови твърдения - наследодателят е бил принуден против волята си да подпише пълномощното вследствие на упражнено насилие и искат евентуално унищожаване на договора за прехвърляне на право на собственост срещу задължение за издръжка и гледане поради липсата на представителна власт. По обжалваното решение: За да постанови обжалваното решение Бургаският апелативен съд е приел, че наведените като основание на исковете за прогласяване на нищожност на упълномощителната сделка твърдения за насилие не са доказани - че по делото липсват каквито и да било доказателства за упражняване на принуда чрез насилие преди или в момента на упълномощителната сделка, че осъзнатата липса на воля, наведена като основание за нищожност по чл. 26, ал. 2 ЗЗД, не е доказана и е несъвместима с тезата за неадекватност поради липса на осъзнатост с оглед болестното състояние на упълномощителя; че твърденията за невъзможност за формиране на правно валидна воля към момента на упълномощаването, без да се твърди и доказва, че наследодателят е бил поставен под запрещение или се е намирал в процедура за това, са основание за унищожаване, но предпоставките за това, предвидени в чл. 31, ал. 2 ЗЗД липсват което обуславя и извода за неоснователност на исковете; съдът е приел също, че твърдението за липсата на основание на алеаторния договор не е подкрепено с доказателства, т. к. според вещите лица смъртта не е била предвидима, този извод БАС е основал на прието от първоинстанционния съд заключение на съдебномедицинска експертиза, че болестното състояние на упълномощителя към момента на сключването на договора не дава основание за извод за близката му смърт и че хора в това състояние живеят с години. По наведените касационни основания: Настоящият състав намира за неоснователен довода, че БАС е допуснал съществени процесуални нарушения - необсъждане на доказателствата за това, че смъртта на наследодателя е била предстояща, което според жалбоподателите е установено с много експертизи и свидетелски показания за много тежко и прогресиращо увредено състояние на наследодателя и че изводът на БАС е необоснован и неправилен. Както беше отразено по-горе съдът е основал извода си на заключението на комплексна съдебномедицинска експертиза (л. 274 - 278), извършена от четирима лекари със специалности: съдебна медицина и деонтология, ендокринология, кардиология и съдова хирургия, че тежкото болестно състояние на упълномощителя към момента на сключването на договора не дава основание за извод за близката му смърт и че хора в това състояние живеят с години. Заключението е изготвено въз основа на обсъждане на представените по делото медицински документи, въз основа на което е извършена преценка на общото здравословно състояние на упълномощителя. Вещите лица са поддържали заключението си при представянето му в съдебно заседание (л. 306 и 307), то е прието неоспорено. Въззивният съд не е нарушил закона, като го е кредитирал и е основал решението си на него, т. к. заключението е обосновано - изготвено е въз основа на анализ на представени медицински документи чрез специални знания и е постигнато съгласие на вещите лица, а заключенията на другите съдебномедицински експертизи нямат такава задача и не са дали отговор на този въпрос, поради което не съдържат доказателства за обратното. Показанията на свидетелката М. П. (л. 309), бивша съпруга на починалия и майка на ищците (жалбоподатели в настоящото производство), които следва да бъдат преценявани съгласно чл. 172 ГПК, предвид нейната заинтересованост от изхода на спора в полза на ищците и показанията на свидетеля А. Б., колега на едната ищца, че една от гледачките на наследодателя баба Н. казвала и пред него (наследодателя), че животът му е свършил, че той си отива, че не му трябват патерици, защото си отива, не са доказателство за обратното - че смъртта на наследодателя е била очевидно предстояща, доколкото отразяват единствено житейското предположение на възрастната жена, което не може да се счита за доказателство. Настоящият състав намира за неоснователен довода, че като не е съобразил, че ответницата е подписвала упълномощителя в 12 от 13 случая за предстоящи медицински процедури и операции, БАС е допуснал съществено процесуално нарушение и необоснованост на извода, че наследодателят е могъл да формира правно валидна воля. Действително от заключението на съдебно-почерковата експертиза (л. 264-270) се установява, че част от декларациите са подписани от ответницата, а други декларации вероятно са подписани от нея. Въззивният съд не е обсъждал фактите дали упълномощителят или ответницата са подписали тези декларации, но както беше посочено, БАС е формира крайния си извод за неоснователност на исковете по чл. 31 ЗЗД на липсата на предпоставките, предвидени в чл. 31, ал. 2 ЗЗД (т. к. унищожението на такава едностранна сделка (упълномощителна) не може да се иска след смъртта на лицето, доколкото преди смъртта не е било поискано поставянето му под запрещение и доказателството за недееспособността не произлиза от същата сделка) и този правен извод е правилен, поради което изводът за тези факти не е обусловил правните му изводи за неоснователност на иска по чл. 31 ЗЗД и необсъждането на тези факти не може да бъде съществено процесуално нарушение. С оглед дадения по-горе отговор на поставения правен въпрос настоящият състав намира, че в мотивите си Бургаският апелативен съд правилно е определил правната квалификация на иска за недействителност на упълномощителната сделка при наведените като основания на иска фактически твърдения и изводите му за неоснователността на този иск поради липсата на предпоставките, предвидени в чл. 31, ал. 2 ЗЗД, са правилни. Но в нарушение на материалния закон е приел, че при тези твърдения е сезиран с иск с правна квалификация чл. 26, ал. 2 ЗЗД, като тази на иска за прогласяване на нищожност поради упражняване на принуда чрез насилие - по чл. 26, ал. 2 ЗЗД - за нищожност поради липса на съгласие (воля). Тази определена неправилна квалификация се е отразила на диспозитива на решението, което съгласно правомощията на настоящата инстанция по чл. 293 ГПК следва да бъде оставено в сила в частта му, с която съдът се е произнесъл по иск по чл. 26, ал. 2,предл. 4 ЗЗД за прогласяване на нищожност на упълномощителната сделка и на алеаторния договор поради липса на основание, както и по иск по чл. 26, ал. 2,предл. 2 ЗЗД поради липсата на воля и съгласие поради упражнено насилие, като ги е отхвърлил, по отношение на който изводите на въззивния съд са правилни, и с оглед изложеното по-горе, въззивното решение следва да бъде отменено в частта му по иска по чл. 26, ал. 2,предл. 2 ЗЗД за нищожност на упълномощителната сделка и на алеаторния договор поради липса на съгласие - поради невъзможност на дееспособния упълномощител да разбира и ръководи действията си и вместо това да бъде постановено друго, с което исковете по чл. 31 ЗЗД за унищожаване на пълномощното и договора поради това, че при извършване на упълномощителната сделка упълномощителят не е могъл да разбира и ръководи действията си да бъдат отхвърлени. Жалбоподателите претендират разноски, но тъй като изходът от спора не е в тяхна полза, искането им е неоснователно. Ответникът не претендира разноски, не е доказала, че е направила такива и разноски не следва да и се присъждат. Воден от изложеното и на основание чл. 293 ГПК съдът