Определение № 242 от 08.10.2013 г. на ВКС по т. д. № 177/2012 г.

Образувано е по молба на С. Г. В. от 15.07.2013 г., подадена чрез процесуалния й представител адвокат Р. Воденичарски за изменение на определение № 455 от 28.06.2013 г. по т.д.№ 177/2012 г. с искане за изменение в частта за разноските. Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като прецени направеното искане и след проверка на данните по делото, констатира следното: Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК и е основателна. Определението, чието изменение се иска е постановено в производство по касационна жалба на С. Г. В. срещу въззивно решение от 28.12.2011 г. по в. гр. д.№ 3842/2011 г. на Софийски градски съд. С това определение настоящият състав не е допуснал касационно обжалване и с оглед изхода на делото е уважил искането на ответника по касация [фирма], като е осъдил касаторката, сега молител да му заплати юрисконсултско възнаграждение в размер на 469.36 лв. При постановяването му настоящият състав обаче не е съобразил, че по делото не е приложено пълномощно на юрисконсулт, който е изготвил отговора на касационната жалба по чл.287, ал.1 ГПК, а като негов подател е посочен управителя на ответника по касация [фирма] с посочен съдебен адрес адв.С. Г.. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че подадената на основание чл.248, ал.1 ГПК молба следва да бъде уважена, като определението по чл.288 ГПК, постановено по делото следва да се отмени в частта, с което молителката е осъдена да заплати на ответника по касация [фирма] юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл.248, ал.1 ГПК Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение