Определение № 161 от 18.12.2014 г. на ВКС по н. д. № 1890/2014 г.

Производството пред ВКС е по реда на чл. 43, т. 3 от НПК за промяна на подсъдността, касаеща разглеждането на НАХД № 418/2014 г. по описа на Районен съд – гр.Севлиево поради невъзможност за образуване на състав. В писменото си становище прокурорът от ВКП изразява позиция за основателност на искането. Върховният касационен съд, след като обсъди материалите по делото, намира, че са налице условията по чл. 43, т. 3 от НПК предвид следните съображения: Съобразно правилата за родовата и местна подсъдност пред Районен съд – гр.Севлиево е било образувано НАХД № 418/2014 г. по повод жалба от В. Ц. Ш. срещу Наказателно постановление № 62 от 10.02.2014 г. на Началника на РУП – Севлиево за нарушение по чл. 55 от ЗМВР. С отделни определения всички съдии от този съд са се отвели на основание чл. 29, ал. 2 от НПК, тъй като жалбоподателят Ш. е инспектор в Областно звено „Охрана” – към ГД „Охрана” на Министерство на правосъдието, поради което често се намира в сградата на съдебната палата в [населено място], както и в служебни взаимоотношения със съдиите от този съд. Невъзможността за сформиране на съдебен състав, който да разгледа посоченото по – горе производство и осигуряването на справедлив и безпристрастен процес изисква промяна подсъдността на делото чрез възлагането му за разглеждане на друг, еднакъв по степен съд, извън съдебния район на Окръжен съд – Габрово, какъвто най-близък териториално е Районен съд – гр.Казанлък. Предвид гореизложеното, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение