Определение № 1586 от 12.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9030/2025 г.

Производството по делото се развива по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Сдружение „Балканка“, представлявано от Д. К., срещу Определение № 4737/08.05.2025 г. по адм. дело № 979/2025 г. по описа на Върховния административен съд, с което е оставено без разглеждане оспорването на Решение № 917 от 31.12.2024 г. на Министерски съвет на РБ, с което е приет актуализиран План за управление на речните басейни в Дунавски район за басейново управление за периода 2022 – 2027 г. и Национална програма за изпълнението му, с изключение на действия с код HY_10_2 относно забрана за вземане при маловодие, HY_7_112 относно недопускане на нови негативни промени в хидроморфологическия режим, HY_7_10 относно забрана за нарушаване на състоянието на леглата, бреговете на реките и крайбрежните заливни ивици и HY_1_110 относно недопускане голи сечи в горски територии, и е прекратено производството по делото в посочената му част. В частната жалба се излагат подробни доводи за неправилност на определението. Поддържа се, че сдружението има пряк личен интерес от оспорването на горецитираното решение на Министерски съвет, който произтича не само от целите, с които е регистрирано сдружението, но и от осъществяваната от него дейност по опазване и подобряване на екологичното състояние на реките из цялата страна, включително и чрез сезиране на компетентните държавни и общински органи за нарушения в областта на управлението на водите в България. Иска се отмяна на определението и връщане на делото на тричленния състав на Върховния административен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждане на жалбата изцяло. Ответната страна – Министерски съвет на РБ, чрез процесуалния представител правен съветник от дирекция „Правна“, оспорва частната жалба и изразява становище за правилност на определението. Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия, намира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното определение тричленният състав на Върховния административен съд е оставил без разглеждане оспорването на Сдружение „Балканка“ срещу Решение № 917 от 31.12.2024 г. на Министерски съвет на РБ, с което е приет актуализиран План за управление на речните басейни в Дунавски район за басейново управление за периода 2022 г. – 2027 г. и Национална програма за изпълнението му, с изключение на действия с кодове HY_10_2 относно забрана за вземане при маловодие, действие с код HY_7_112 относно недопускане на нови негативни промени в хидроморфологическия режим, действие с код HY_7_10 относно забрана за нарушаването на естественото състояние на леглата, бреговетена реките и крайбрежните заливаеми ивици и действие с код HY_1_110 относно недопускане голи сечи в горските територии, и е прекратил производството по делото в останалата му част. В определението са развити съображения за недопустимост на оспорването на сдружението срещу решението на МС на РБ за одобряване на посочения общ административен акт, с изключение на частта относно конкретно описани по – горе действия. Тричленният състав на ВАС е посочил, че наличието на правен интерес е абсолютна положителна процесуална предпоставка за разглеждане и произнасяне по оспорването и в случая за сдружението не е налице такъв пряк и личен правен интерес при оспорването на процесния общ административен акт. Определението е правилно. Правният интерес от оспорване е обоснован освен с целите, с които сдружението е регистрирано в търговския регистър, така и с оглед правото на здравословна околна среда съгласно чл. 55 от Конституцията на РБ, от статута му на засегната общественост по смисъла на § 1, т. 24 и т. 25 от ДР на Закона за опазване на околната среда, от нормите на Орхуската конвенция, от естеството на оспорения акт като такъв по управление на природните ресурси. Предмет на оспорване е общ административен акт, като съгласно чл. 179 АПК общите административни актове могат да се оспорят в едномесечен срок от съобщението за издаването им или в 14-дневен срок от отделните съобщения до лицата, участвали в производството пред административния орган. Съгласно чл. 184 АПК за неуредените в този раздел въпроси се прилагат разпоредбите за оспорване на индивидуални административни актове. Следователно, задължително условие за допустимост на оспорването е наличието на доказан пряк, личен и непосредствен интерес от оспорването по смисъла на чл. 147 АПК. Тричленният състав на ВАС е разгледал и съобразил целите и обхвата на дейност на сдружението, като е взел предвид и твърденията за наличието на правен интерес от обжалването на общия административен акт с оглед опазването на водните ресурси, осъществяваната дейност по сигнализиране на нарушения и нередности. Не е установено, че сдружението е адресат на акта, нито че е взело участие в производството по издаването на акта. Твърденията за допуснати в рамките на административното производство нарушения не се свързват с въпроса за допустимост на оспорването, а с неговата неоснователност. Правилно в определението е посочено, че юридическите лица с нестопанска цел, които се обявяват в защита на обществен или съсловен интерес или на засегнати права или свободи на определена обществена група или на всички граждани и организации на територията на страната, трябва конкретно да обосноват връзката между акта и извършваната от тях дейност в обществена полза, за да имат право да го оспорват. В тази връзка недопустимо е подаването на жалба в защита на чужди права или законови интереси, при липса на упълномощаване и мандат за такава защита по силата на чл. 26, ал. 2 ГПК, приложим на основание чл. 144 АПК. От друга страна, развитите пространни доводи от частния жалбоподател за характера на осъществяваната от него дейност, насочена към защита на околната среда, включително и за опазване на състоянието на водите на територията на страната, чрез подаване на сигнали до компетентните държавни и общински органи, също не могат да обосноват наличие на пряк и личен интерес от оспорването на процесния общ административен акт. Допускането на оспорване от правен субект, който не установява по безспорен начин наличието на условията за надлежно възникване и упражняване на право на оспорване на конкретен административен акт, би довело до недопустимо изземване на конституционно уредения надзор за законност, принадлежащ на прокуратурата и правомощието по чл. 16, ал. 1, т. 1 АПК да предприема действия за отмяна на незаконосъобразни актове, споразумения, административни договори и съдебни актове. Мотивите на тричленния състав на Върховния административен съд за недопустимост на оспорването се споделят от касационната инстанция и настоящият съдебен състав препраща към тях съгласно чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК. Като е достигнал до извода за недопустимост на оспорването от Сдружение „Балканка“ срещу Решение № 917 от 31.12.2024 г. на Министерски съвет на РБ, с което е приет актуализиран План за управление на речните басейни в Дунавски район за периода 2022 – 2027 г., с изключение на действията с кодове HY_10_2 относно забрана за вземане при маловодие, действие с код HY_7_112 относно недопускане на нови негативни промени в хидроморфологическия режим, действие с код HY_7_10 относно забрана за нарушаването на естественото състояние на леглата, бреговете на реките и крайбрежните заливаеми ивици и действие с код HY_1_110 относно недопускане голи сечи в горските територии, и е прекратил производството по делото в тази част, съставът на Върховния административен съд, трето отделение, е постановил обоснован и съобразен с приложимите законови норми съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила изцяло. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 във вр. с чл. 236 АПК, Върховен административен съд, петчленен състав на Първа колегия,