Определение № 302 от 04.06.2026 г. на ВКС по н. д. № 487/2026 г.

Производството е по реда на чл.44,ал.1 НПК. С определение № 1975/30.04.26г., по НЧХД № 15687/25г. по описа на Районен съд- гр. София, 17 състав, съдебното производство по делото е прекратено и е повдигнат спор за подсъдност пред Върховния касационен съд. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: По повод депозирана частна тъжба от К. Д. Т., с постоянен адрес [населено място], общ.Е. П., обл.С., подадена чрез адв.П. П. е било образувано НЧХД № 94/25г. по описа на Районен съд- гр. Елин Пелин срещу П. Р. К.. С тъжбата и с допълнението към нея, са повдигнати обвинения за извършени от К. престъпления против честта и достойнството на частната тъжителка - обида и клевета. С разпореждане от 27.10.2025г. съдията- докладчик е прекратил съдебното производство по делото лаконично отбелязвайки, че престъпленията са извършени в района на гр. София, поради което делото следва да се разгледа от Софийския районен съд След изпращане на делото в Софийски районен съд е било образувано НЧХД № 15687/25г. С определение от 30.04.26г съдията-докладчик е изразил несъгласие с мотивите на колегата си от Районен съд-гр. Елин Пелин посочвайки подробно за всеки пункт от обвинението, липсата на местна компетентност да разгледа делото. Като алтернативно основание, подкрепящо тезата, че неправилно РС- гр. Елин Пелин е прекратил делото и че именно този съд трябва да го разгледа, е посочил и наличието на предпоставките по чл.43 НПК. В частната тъжба и в допълнението към нея са описани няколко деяния, с осъществяването на които тъжителката счита, че са извършени от подсъдимия престъпления по чл.146, чл.147 и чл.148 НПК. Част от обидите се твърди, че са нанесени от К. в публикация във фейсбук, други в писмена комуникация с Комисията за защита на личните данни, в открито заседание на въпросната Комисия, в подаден сигнал до МВР Елин Пелин. и до кмета на община Елин Пелин. Определянето на подсъдността съобразно чл.42, ал.1, вр. чл. 36, ал.1 НПК е според мястото на извършване, респективно, довършване на деянието, предмет на наказателното производство. В една част от частната тъжба са инкриминирани обиди, разпространени чрез интернет. Спецификата на интернет пространството, в което чрез социалната мрежа фейсбук са се разпространили инкриминираните твърдения, прави трудно установимо мястото на възприемане и на разпространение на инкриминираните обстоятелства, поради което съдебната практика е определила като критерий за местоизвършване на подобни престъпления центъра на интереси на тъжителя./ определение № 59/15г. на ІІІ н.о. на ВКС, определения № 250 от 06.06.2023 г. по ч. н. д. № 450/2023 г., на І н.о. на ВКС, определение № 409 от 20.09.2023 г. по ч. н. д. № 805/2023 г., н. к., І н. о. на ВКС, определение по дело 2/2022г на II н.о. на ВКС. Въпросът относно „центъра на интереси“ е интерпретиран в Решение от 25.10.2011г. на Съда на ЕС по обединени дела С-59/09г. и С-161/10г. Въпреки, че проблематиката в решението касае частично въпросите за подсъдността в рамките на ЕС при искове за обезщетения при нарушаване правата на личността по граждански дела, при публикуване на информация в интернет, то може да се отнесе и към настоящия казус, доколкото в него е повдигната препирня за подсъдност при търсене на наказателна отговорност по частен ред за нанесена обида и клевета по интернет/ в гражданско-правен смисъл представляващо деликт/. В настоящия казус при определяне на мястото, център на интереси на тъжителката, се преценява обичайното й местопребиваване, посочено в частната тъжба като [населено място], което е свързано с фактите, относими към повдигнатите с тъжбата обвинения. Именно за това и аргументите на Софийския районен съд, с които е изразил несъгласието си, че е местно компетентен да разгледа делото, са верни. Що се отнася до твърденията за разпространени обидни и клеветнически обстоятелства чрез подадени сигнали до МВР Е. П. и Кмета на същия град, то това е станало на територията на този град, като в случая е от значение и мястото на узнаване на твърденията от тъжителката. В принципен план са верни разсажданията на съда и относно описаните от тъжителка обидни твърдения, намерили място в изложение до Комисията за защита на личните данни и в проведено от въпросната Комисия заседание. Отсъствието на данни за узнаването им от страна на тъжителката не обуславя компетентността на Софийския районен съд. Мотивите относно същността на направените в сигнали, писма, становище писмени изявления до съответен държавен орган и адресирането им до него, а не до неопределен кръг лица, са верни, но биха намерили място в разсъжденията на съда, който ще разгледа делото по същество. Това прави аргументите на съдията от Софийския районен съд правилни и законосъобразни. Компетентен да разгледа делото е Районен съд. гр. Елин Пелин. За пълнота трябва да се отбележи, че и алтернативно изложените доводи в определението на съдията от Софийски районен съд, за наличие на основанието за определяне на подсъдността съобразно разпоредбите по чл.43, т.1 НПК, са основателни. Водим от горното, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение