Определение № 30 от 06.02.2020 г. на ВКС по т. д. № 549/2019 г.

Производството е по чл.248, ал.1 ГПК. Образувано е по молба от 18.12.2019г. на Ж. Й. С., Т. Велева С. и И. П. Д., с искане за допълване в частта за разноските на определение № 720/ 17.12.2019г. по т.д. № 549/2019г. по описа на ВКС, II ТО, като се присъдят направените от всеки от молителите разноски по настоящото дело в размер на 1200 лева с ДДС, представляващи заплатени адвокатски възнаграждения. Ответникът по молбата, „ЖМБ-1” АД, не заявява становище по нея. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на молителя, приема следното: Молбата е процесуално допустима - подадена е от легитимирани лица в срока по чл.248, ал.1 ГПК, като разгледана по същество е основателна. С определение № 720/ 17.12.2019г. на ВКС, II ТО, по настоящото дело не е допуснато касационно обжалване на решение № 2394 от 15.10.2018г. по в.т.д. № 2787 / 2018г. на Апелативен съд – София. В определението липсва произнасяне по искането за присъждане на разноски в полза на ответниците по касацията- настоящи молители, съдържащо се в отговора на жалба. Видно от представения с отговора на жалбата договор за правна защита и съдействие, три броя фактури и платежни нареждания, за процесуалното представителство по касационното дело всеки от молителите е заплатил на адвокатското дружество, представляващо го в касационното производство, възнаграждение от по 1200 лева с вкл. ДДС. С оглед своевременно направеното искане за присъждане на разноските, представянето на доказателства за тяхното реално заплащане и липсата на произнасяне на съда по искането за присъждането им, молбата по чл.248, ал.1 ГПК вр. чл.78 ГПК за допълване на определението в частта за разноските следва да бъде уважена изцяло. Водим от горното, Върховният касационен съд