Определение № 7285 от 03.07.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6231/2025 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от АПК. Образувано е по частната жалба на директора на ОУ [заличен текст], гр. Кюстендил, против определение №780/12.05.2025 г. по адм. дело №154/2025 г. на Административен съд - Кюстендил, с което е оставена без разглеждане жалбата му срещу заповед №РД 06 - 117/26.03.2025 г. на началника на Регионално управление на образованието - гр. Кюстендил и е прекратено производството по делото. Иска отмяна на определението, защото оспорената заповед поражда задължения за приемащото училище. Твърди, че заповедта създава задължения за него като директор на приемащото училище, на ученика и неговите родители. Налице е правен интерес, защото задължението да приеме ученика произтича от издадената заповед, а не от закона, следователно заповедта внася правни промени едностранно в правната сфера на засегнатите лица. С оспорване на заповедта директорът защитава училищния интерес, а в случая трябва да изпълни незаконосъобразна заповед. Ответникът по частна жалба - началник на Регионално управление на образованието - гр. Кюстендил, не взима становище по нея. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като взе предвид, че частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК от страна, за която определението е неблагоприятно, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Първоинстанционният съд е сезиран с жалба от Б. Попов, в качеството му на директор на Основно училище [заличен текст], гр.Кюстендил, против заповед № №РД 06 - 117/26.03.2025 г.на началника на Регионално управление на образованието- Кюстендил, с която на основание чл. 254, ал. 2, чл. 252, ал. 1 и чл. 206, ал. 2 вр. с чл.199, ал.1, т. 4 от Закона за предучилищното и училищното образование е наредено Р. Р. Н., ученик в [заличен текст] клас в Основно училище [заличен текст], гр.Кюстендил, да продължи обучението си в [заличен текст] клас на ОУ [заличен текст], гр. Кюстендил през учебната 2024/2025 г. За да прекрати съдебното производство на основание чл.159, т. 4 от АПК съдът е приел, че директорът на ОУ [заличен текст], гр.Кюстендил не е гражданин или юридическо лице чиито права, свободи и законни интереси са нарушени или застрашени от акта. Жалбоподателят има качеството на административен орган по смисъла на параграф 1, т.1 от ДР на АПК, тъй като е носител на публични правомощия по силата на ЗПУО в отношенията с учениците и като такъв не е активно легитимиран да оспорва заповедта. Определението е правилно и следва да се остави в сила. Преместване в друго училище е санкция за ученик, която има правно основание в чл.199, ал.1, т. 4 от ЗПУО. Съгласно чл. 205, ал. 5 от ЗПУО заповедта за налагане на санкция може да се обжалва при условията и по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Специални разпоредби относими към правото на оспорване в ЗПУО няма. Следователно са приложими разпоредбите на Административнопроцесуалния кодекс, който в чл.147, ал.1 посочва активно легитимираните правни субекти, които имат право да оспорят административен акт - граждани и организации, чиито субективни права, свободи или законни интереси са нарушени или застрашени. Първоинстанционният съд е сезиран с жалба от директор на училище, който в правоотношенията с учениците има публични правомощия и следователно по смисъла на пар.1 от ДР на АПК е административен орган, като носител на административни правомощия. Заповедта за налагане на санкция по ЗПУО е индивидуален административен акт, поради което и предвид чл.147, ал.1 от АПК може да се оспори от лицата, посочени в закона. Заповедта не поражда правни последици за физическото лице Б. Попов. Директорът на училището също не е активно легитимиран да оспорва заповед за санкциониране на ученик, защото съдебното оспорване на административни актове е средство за решаване на спорове между гражданите и организациите, от една страна, и администрацията от друга, а не между държавни органи в това им качество - чл. 120 КРБ и чл. 147, ал. 1 АПК. Поради това определението следва да се остави в сила. На основание чл.221, ал.2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение