Определение № 126 от 15.05.2013 г. на ВКС по т. д. № 382/2012 г.

Производството е по чл. 282 ал.5 от ГПК. С определение №171/09.03.2012г. по ч.т.д.№165/12г. Върховният касационен съд, ТК, ІІ отд. е спрял изпълнението на въззивно решение №16/20.01.2012г. по в.т.д.№355/2011 на АС-Варна, в частта, с която е отменено първоинстанционното решение и [фирма]-гр.В. е осъден да заплати на К. Ю. и А. Р. сумата от 140 122 евро,ведно със законната лихва от 18.01.10 г. до окончателното плащане, като платено на отпаднало основание –развален предварителен договор за продажба на недвижим имот, както и за 7 029,74 лева-обезщетение за забавено плащане на горната сума за периода от разваляне на договора до датата на предявяване на иска-18.01.2010 г. и разноски в размер на 17 465,94 лева, с оглед внасянето с платежно нареждане от 23.02.2012 г. на парично обезпечение от страна [фирма] в размер на 281 084,55 лева. С решение №59 от 03.04.13 г. по т.д. № 38/12 на ВКС, ІІ т.о. горното въззивно решение е отменено в частта, с която е отменено първоинстанционното решение и [фирма]-гр.В. е осъден да заплати на К. Ю. и А. Р. сумата от 140 122 евро,ведно със законната лихва от 18.01.10 г. до окончателното плащане, като платено на отпаднало основание –развален предварителен договор за продажба на недвижим имот, както и за 7 029,74 лева-обезщетение за забавено плащане на горната сума за периода от разваляне на договора до датата на предявяване на иска-18.01.2010 г. и разноски в размер на 17 465,94 лева и вместо него съставът на ВКС е постановил друго по същество на спора, с което исковете са отхвърлени изцяло. Решението на ВКС е окончателно и е влязло в сила от датата на произнасянето му. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение намира, че с оглед изложеното е налице основание за връщане на обезпечението, съгласно чл.282, ал.5 ГПК, тъй като искът е отхвърлен. Ето защо обезпечението следва да се освободи и преведе обратно по по посочената в молбата сметка на вносителя [фирма]. Мотивиран от горното, съдът