Определение № 152 от 30.01.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5617/2013 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № 34/29.04.2013 на Бургаския апелативен съд по гр.д. № 61/2013, с което е потвърдено решение № 509/19.12.2012 на Бургаския окръжен съд по гр.д. № 1695/2011, с което е уважен до размера на 38.220,00 евро предявеният иск за връщане на платената цена по предварителен договор, който е развален. Недоволен от решението в уважителната част е касаторът И. П. И., представляван от адв. Д. П. от Б., като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправните въпроси за последиците от нарушаването на съдопроизводствените правила от първоинстанционния съд и по материалноправния въпрос за значението на отделните уговорки в договора като начало на писмени доказателства за неговата симулативност, които (въпроси) са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Ответницата по жалбата М. К. К. не взема становище. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че паричната оценка на предмета на делото пред въвззивната инстанция не е под 5.000,00 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ответникът (наред с останалите ответници) не е изпълнил в срок обещанието си да построи и прехвърли в собственост на ищцата процесните имоти срещу уговорената цена, която е получил при сключването на предварителния договор, поради което дължи връщането на неговата част, след като ищцата е развалила предварителния договор поради неизпълнение по причина за която ответникът отговаря. Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, въпреки че поставеният процесуалноправен въпрос обуславя решението по делото, но той не е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд нито има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, тъй като въззивният съд е съобразил установената съдебна практика, че последиците от процесуалните нарушения на първоинстанционния съд се заключават в това, че порочните процесуални действия на първоинсатнционния съд не се зачитат от въззивната инстанция, а страната може да извърши пред въззивния съд процесуалните действия, които е пропуснала да извърши или е извършила ненадлежно поради нарушенията на първоинстанционния съд. Повдигнатият материалноправен въпрос не обуславя решението по делото, тъй като ответникът претендира, че в действителност обещаните имоти по предварителния договор са равностойни на възнаграждението за посредничеството при придобиването на земята, върху която ще бъде извършен строежа; като признава, че посредничеството е успешно (земята е закупена) и без да претендира, че основанието за получаване на това възнаграждение е отпаднало (последвала е евикция). Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение