Определение № 709 от 13.10.2014 г. на ВКС по т. д. № 307/2014 г.

Постъпила е молба на [фирма] за връщане на внесена пропорционална държавна такса от 1505,53 лева по частна жалба на банката срещу определение № 13337 от 03.07.2013г., постановено по ч. т. д. № 16054/2012г. от Софийски градски съд, с което е оставена без уважение частната й жалба против разпореждане от 10.10.2012г. по ч.гр.д. № 44337/2012г. на Районен съд - София за отхвърляне на заявлението на банката за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по чл.417, т.2 ГПК. По частната жалба е внесена на два пъти държавна такса в размер общо на 1505,43 лева /580,37 лева + 925,16 лева/ по чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. С определение № 556 / 08.07.2014г. по настоящото дело ВКС, състав на I-во ТО, е оставил без разглеждане, като недопустима, частната касационна жалба на [фирма] срещу въззивното определение, с оглед даденото разрешение в т.8 от Тълкувателно решение № 4/ 18.06.2014г по тълк.д. № 4/ 2013г. на ОСГТК на ВКС. Доколкото касационното обжалване не е допустимо, не се дължи внесената пропорционална държавна такса по чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, която подлежи на връщане след приспадане на дължимата такса по чл.19 от същата тарифа в размер на 15 лева по частната жалба. Предвид изложеното, молбата за връщане на внесената държавна такса, като частично основателна, следва да бъде уважена в размер на 1490,53 лева /разликата от 15 лева до 1505,53 лева/. Водим от горното, Върховният касационен съд