Решение № 9838 от 09.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3546/2026 г.

Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) гр. Пловдив, подадена чрез пълномощника старши юрисконсулт В. Игнатова, срещу Решение № 365/12.01.2026 г. по адм. дело № 1903/2025 г. по описа на Административен съд (АС) - Пловдив. В жалбата са изложени доводи за недопустимост и неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 2 и 3 от АПК. Иска се обезсилване на съдебния акт като недопустим или да бъде отменен изцяло и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първонстанционния съд. Претендира се присъждане на разноски за двете инстанции. Ответникът – „Вижънфарм“ ЕООД, в отговор, подаден чрез адв. Д. Мелев, оспорва касационната жалба като неоснователна и моли да бъде отхвърлена и да бъде потвърден съдебният акт на Административен съд – Пловдив. Върховният административен съд, състав на Шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Предмет на проверка за законосъобразност в производството пред Административен съд - Пловдив е Заповед за налагане на санкция № РД-26-01-503/13.08.2025 г., издадена от директора на РЗОК - Пловдив, с която на „Вижънфарм“ ЕООД, гр. Пловдив е наложена санкция – финансова неустойка в размер на 5 000,00 лева за първо нарушение на чл. 6, ал. 1 от индивидуален договор № 165445/20.01.2025 г. (Договора), сключен между НЗОК и посоченото търговско дружество, на основание чл. 49, ал. 1, т. 1, б. „а“ от същия договор, във връзка с чл. 75, ал. 1 и чл. 76, ал. 3 от Закона за здравното осигуряване, след проведено арбитражно заседание с равен брой гласове на арбитражната комисия. От фактическа страна е установено, че между Националната здравноосигурителна каса, представлявана от директора на Районна здравноосигурителна каса – Пловдив, като възложител, и „Вижънфарм“ ЕООД, гр. Пловдив, като изпълнител, е сключен Договор № 165445/20.01.2025 г. за отпускане на лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели за домашно лечение, заплащани напълно или частично от НЗОК. Със Заповед № РД-25-1343/19.06.2025 г. директорът на РЗОК – Пловдив е разпоредил извършването на пълна и планова проверка по изпълнението на индивидуалния договор в аптеката на жалбоподателя. Административният акт е издаден на основание Констативен протокол № РД-25-1343-1/20.06.2025 г. От една страна, въз основа на справка за изпълнени електронни предписания по НЗОК/РЗОК за отчетните периоди от 01.06.2025 г. до 15.06.2025 г. и от 16.06.2025 г. до 30.06.2025 г., и разпечатки от използвания в аптеката софтуерен продукт, е установено, че част от електронните предписания са отбелязани в системата като „изпълнени“ от Л. И. Т., назначена по трудов договор № 032/16.09.2024 г. на длъжност „помощник-фармацевт“ и от Й. С. К., назначена по трудов договор № 022/17.07.2023 г. на длъжност „оператор, въвеждане на данни“ във „Вижънфарм“ ЕООД, а от друга - че всички електронни предписания по НЗОК/РЗОК, предмет на проверката, са подписани и удостоверени с уникален идентификационен номер [заличен текст], принадлежащ на магистър-фармацевт В. И. К.. Административен съд – Пловдив е отменил оспорената заповед с мотиви за незаконосъобразност на същата поради издаването й при неправилно приложение на материалния закон и при недоказано осъществяване на фактическия състав на нарушението по чл. 6, ал. 1 от индивидуалния договор, тъй като не се установява фактическо упражняване на дейност по отпускане на лекарствени продукти от неправоспособни лица, а единствено участие на такива лица в съпътстващи и технически действия. Решението на първоинстанционния съд, предмет на касационен контрол, е валидно, допустимо и правилно. Постановено е при правилно изяснена фактическа обстановка, при точно прилагане на материалния закон и спазване на съдопроизводствените правила. Правоотношението между страните е възникнало от Договор № 165445/20.01.2025 г., сключен между Националната здравноосигурителна каса, представлявана от директора на Районна здравноосигурителна каса – Пловдив, като възложител, и „Вижънфарм“ ЕООД, гр. Пловдив, като изпълнител, по силата на който е уговорено отпускане и заплащане на лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели, заплащани напълно или частично от НЗОК/РЗО. Безспорно конкретният индивидуален договор е административен по своята същност, по смисъла чл. 19а - 19ж от АПК, и е сключен между НЗОК като юридическо лице, носител на публични правомощия и лице, получило разрешение за търговия на дребно с лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели. Страните по този договор са постигнали съгласие, че при констатирани нарушения по изпълнение на договора директорът на РЗОК ще налага договорените по него санкции, в т. ч. и финансови. Основание за прилагане на санкция е съответната клауза на договора, приложима при извършено нарушение/нарушения. Съгласно чл. 6, ал. 1 от договор № 165445/20.01.2025 г., отпускането на лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели се извършва само в аптеката от магистър-фармацевт/и, работещи в нея. От събраните по делото доказателства несъмнено се установява, че всички електронни предписания, предмет на проверката, са били подписани и удостоверени с уникалния идентификационен номер и квалифициран електронен подпис на магистър – фармацевт В. И. К., както и че разпечатките от аптечния софтуер съдържат таблични данни за изпълнените електронни предписания, включително номер и дата на документа, дата и час на обработка, данни за пациента, стойност на отпуснатите продукти и отбелязване в отделна графа на лице, обозначено като „дилър“ или „оператор“, въвело информацията в системата. За да отмени наложената санкция, първоинстанционният съд правилно е приел, че административният орган не е доказал по изискуемия от закона начин осъществяването на фактическия състав на нарушението по чл. 6, ал. 1 от индивидуалния договор. Обоснован е изводът на съда, че от систематичното тълкуване на чл. 6, ал. 1 от индивидуален договор № 165445/20.01.2025 г. следва, че нормата не забранява участието на други служители в дейности с технически или организационен характер, които не представляват самостоятелно упражняване на фармацевтичната дейност, като въвеждане и обработка на данни в софтуерни системи, работа с информационни платформи, отчетност и техническо администриране на изпълнени предписания. В тази връзка, споделят се изводите на административния съд, че „отпускането на лекарствени продукти“ представлява съвкупност от професионални действия, осъществявани в аптеката, които включват проверка на валидността и съдържанието на предписанието, фармацевтична преценка, избор и предоставяне на конкретния лекарствен продукт, както и носене на професионална отговорност за законосъобразността и безопасността на тази дейност. Правилно е преценено от съда, че участието на помощник – фармацевт или оператор по въвеждане на данни в процеса по електронна обработка на предписанията не може автоматично да бъде приравнено на „отпускане“, доколкото подобно разширително тълкуване би излязло извън целта и смисъла на нормата и би превърнало санкционната отговорност в обективна и формална. Касационната инстанция възприема изложените мотиви, че оспорената заповед за налагане на санкция е издадена при неправилно приложение на материалния закон, доколкото при липса на доказано фактическо упражняване на дейност по отпускане на лекарствени продукти от неправоспособни лица е прието осъществяване на нарушение по чл. 6, ал. 1 от индивидуалния договор. Правилно първостепенният съд е приел, че административният орган необосновано е възприел установени технически действия по електронна обработка на предписания като фактическо отпускане, без този извод да бъде подкрепен с доказателства, установяващи всички елементи от фактическия състав на нарушението. Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими и значими за правилното решаване на спора доказателства, анализирал е релевантните за спорното право факти и обстоятелства, и е извел верни правни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Като валидно, допустимо и правилно, постановеното от Административен съд - Пловдив решение следва да бъде оставено в сила. Предвид неоснователността на касационната жалба не следва да бъде уважено и искането за присъждане на сторените в хода на съдебното производство деловодни разноски. Ответникът по касационната жалба не е претендирал присъждане на разноски по делото, поради което съдът не се произнася по този въпрос. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на Шесто отделение