Определение № 40 от 23.02.2021 г. на ВКС по т. д. № 224/2020 г.

ВКСI търговско отделение23.02.2021 г.докладчик Анжелина Христова

Диспозитив

ДОПЪЛВА на основание чл.248 ГПК определение №606/27.11.2020г., постановено по т.д. №224/2020г. на ВКС, І т.о. в частта за разноските, като ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК[ЕИК], [населено място] да плати на „Нипа Партс“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], със седалище [населено място] сумата 2 000 лева разноски за касационното производство. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Мотиви

Производството е по реда на чл.248 ГПК. Съдът е сезиран с молба от „Нипа Партс“ ЕООД, [населено място], чрез адв. И. З. за допълване на постановеното по делото определение №606/27.11.2020г. чрез присъждане на направените разноски в касационното производство- платено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в размер на 8 000 лева. Ответникът по молбата „ДЗИ- Общо застраховане“ ЕАД, чрез адв.П.Р. намира искането за неоснователно. Счита, че доказателства за направените разноски и списък по чл.80 ГПК не са представени своевременно. Излага и доводи за прекомерност на адвокатското възнаграждение по смисъла на чл.78, ал.5 ГПК. Настоящият съдебен състав констатира, че молбата за допълване в частта за разноските на постановеното по делото определение е подадена в законоустановения 1-месечен срок от легитимирано лице, поради което е допустима. Няма спор в съдебната практика, че представянето на списък по чл.80 ГПК е условие за допустимост на молбата за изменение на съдебния акт в частта за разноските съгласно чл.248 ГПК, но не и в хипотезата на допълване, когато съдът не се е произнесъл по искането за присъждане на разноски. Разгледано по същество искането е частично основателно. С постановеното по делото определение по чл.288 ГПК съдът не допуска касационно обжалване на решение №265 от 26.11.2019г. по в.т.д. №529/2019г. на Апелативен съд- Варна в частта, с която е отменено решение №641/08.07.2019г. по т.д.№1845/2018г. по описа на Окръжен съд- Варна за отхвърляне на предявения от „Нипа Партс“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], със седалище [населено място] срещу „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК[ЕИК], със седалище [населено място] иск с правно основание чл.405, ал.1 КЗ до сума в размера на 46 176 лева, представляваща незаплатено застрахователно обезщетение за настъпил застрахователен риск по застрахователна полица №440117031048885/23.08.2017г., ведно със законната лихва върху главницата считано от 22.11.2018г. до окончателното й изплащане, както и в частта за разноските, и в частта, с която е осъдено „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД да заплати на „Нипа Партс“ ЕООД сумата от 46 176 лева, представляваща незаплатено застрахователно обезщетение за настъпил застрахователен риск по застрахователна полица №440117031048885/23.08.2017г. със срок на действие от 24.08.2017г. до 24.08.2017г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 22.11.2018г. до окончателното плащане на главницата. С отговора на касационната жалба „Нипа Партс“ ЕООД, [населено място], чрез адв. И. З. е претендирал разноски за касационното производство, като са приложени списък по чл.80 ГПК и договор за правна защита и съдействие между дружеството и адв.И. З. за изготвяне на отговор на касационна жалба и процесуално представителство пред касационната инстанция по обжалване на решението по в.т.д.№529/2019г. на АС-Варна, при договорено възнаграждение от 8 000 лева, платени в брой. С оглед изложеното, настоящият съдебен състав намира, че искането за присъждане на разноски от ответника по касация е направено своевременно /с отговора на касационната жалба/, доказателствата за техния вид и размер са предствени в срок, като от тях се установява договарянето и реалното плащане на претендираното от „Нипа Партс“ ЕООД адвокатско възнаграждение в размер на 8 000 лева. Като взе предвид фактическата и правна сложност на делото, обстоятелството, че касационното производство е приключило с определение по чл.288 ГПК за недопускане на обжалваното решение до касационен контрол, т.е. не са провеждани открити съдебни заседания и не е разглеждана касационната жалба срещу обжалваното решение, съдът намира възражението по чл.78, ал5 ГПК за основателно. Договореното и платено на процесуалния представител на ответника адвокатско възнаграждение в размер на 8 000 лева е прекомерно спрямо сложността на спора, надвишава над четири пъти определения минимален размер по чл.9, ал.3 вр. чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което следва да бъде намалено до сумата 2 000 лева. Предвид изложеното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение

Цитирани разпоредби

9